Младост под червени знамена

Историята на РМС е история на борбата на младежта срещу фашизма и капитализма, история на подвига, на стоицизма на прогресивната българска младеж. Винаги, когато младото поколение разгърне страници от тази история, то намира в тях извор на вдъхновение, пример за подражание, гордост от причастността си към милионния Димитровски комунистически младежки съюз днес, в 1978 г.

Възникнало като част от общопролетарското движение, младежкото революционно движение е свидна рожба на Партията. Няма по-значителна стъпка или събитие в неговия живот, които да не са свързани с нейното име, защото тя винаги е била от онези партии, за които писа Ленин: „Ние сме Партия на новаторите, а след новаторите охотно върви младежта“…

След априлския атентат през 1925 г. в България се развихри фашисткият терор. Българската комунистическа партия премина в дълбока нелегалност. Но и в този труден момент тя съумя да използва ленинското указание „да се сближи, да се слее с трудещите се маси“. През 1927 г. тя създаде легалната класова Работническа партия. В изключително тежката обстановка това бе единствено правилният път за организиране на масите, за влияние върху тях.

Партията реши и Комсомолът, премилал в дълбока нелегалност да изгради легална класова младежка организация, която да обедини разпокъсаните сили на младежта и да я поведе в борба за защита на нейните интереси, на борба срещу фашизма и капитализма.

На 3 април 1927 г. се създаде работническо младежко дружество в София. В условията на постоянни полицейски репресии започнаха да никнат дружества в Пловдив, Варна, Русе, в други градове и села по цялата страна. Полицейските преследвания налагаха разпокъсаните дружества час по-скоро да се обединят в съюз, който да организира тяхната борба и защита. Чрез своя орган „Младежка искра“ софийското дружество стана инициатор за свикване на учредителна конференция. Тя се състоя на 24 май 1928 година. На нея бяха представени 15 градски дружества и 7 селски. Конференцията избра централно настоятелство, прие Декларацията на РМС и неговия устав.

Така в обстановка на жесток терор, на настъпление на фашизма срещу жизнените интереси на трудещите се роди РМС — легалното  проявление на Комсомола. По своя характер това беше комунистическа класова младежка организация; по своите цели и задачи тя беше масова, по своите форми и методи на работа — самодейна.

РМС беше школа за марксистко-ленинско, за комунистическо възпитание на младежта.

За шест години от учредителната му конференция до официалната му забрана през 1934 г., през редиците на РМС минаха повече от 20 000 младежи. РМС беше начело на борбите за защита на икономическите и културно-просветните интереси на младежта. Само през 1931—32 г. той води 13 самостоятелни младежки стачки в редица фабрики, организира чрез марксистко-ленинските кръжоци в училищата 16 ученически стачки с участието па повече от 100 000 учащи се. Ремсистите вземаха дейно участие и във всички стачки и акции на работническата класа през този период.

РМС спечели огромно влияние сред младежта, защото възпитаваше смели, самоотвержени борци. На 9 май 1935 г. във Варненския затвор беше обесен инструкторът на ЦК на Комсомола Йордан Лютибродски. Неговото последно предсмъртно писмо до баща му, разпространено в стотици екземпляри, оказва огромно въздействие върху младежта, защото показва изключителната морална сила на революционера: „За какво ми е нужен моят живот, когато стана зловонен труп, чрез който загиващата реакционна класа ще се опита да всява разложение сред шестващия победоносен пролетариат и да ме използва, за да отсрочи своята гибел? Не! По-добре мъртъв — по жив за своята класа, отколкото жив, но вонящ политически труп! …

Аз бих бил спокоен и радостен, отивайки на бесилката, но само като зная, че нито името на Партията, нито твоето съм опетнил със своя къс, но пълен с борба за свобода живот. И с въже на врата аз извиквам: „Дерзайте, макар със скъпи нам жертви, по победата е наша. Който е готов за жертви — той ще има победата!“

Този „шедьовър на революционното достойнство“, както го нарече видният френски общественик Марсел Вилер, възпитаваше десетки нови борци.

За изграждане на антивоенни ядки в казармата на смърт бе осъден и друг прекрасен младежки деец — А. Войков. „Аз ще остана на поста си до моята смърт… — пише тон в предсмъртното си писмо. — Защото ние, комсомолците, бойците на революционния фронт не сме избрали пътя на хленченето и молбите, ние сме болшевики и имаме само пътя на борбата …“

19 май 1934 година. Чрез преврат в България се установява открита монархофашистка диктатура. Разпуснато е Народното събрание, погазена е буржоазнодемократичната Търновска конституция. С наредба закон от 11 юли 1934 г. са забранени всички политически организации. Фашизмът идваше на власт с терор и насилие, носеше нова вълна от безправие и безработица, обричаше трудовата младеж на израждане.

С гениална прозорливост Георги Димитров, генерален секретар на Коминтерна, посочи на Седмия конгрес изхода в борбата срещу фашизма: обединение на всички антифашистки сили, изграждане на единен  антифашистки фронт.

През октомври 1935 г. се състоя и Шестият конгрес на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Пред комунистическите младежки съюзи се постави задачата за обединението и организирането на цялата нефашистка младеж и на първо място на работническата. Посочени бяха и пътищата за това — създаването на нов тип младежки организации, които ще защитават интересите на младежта и ще  я възпитават в класово-пролетарски дух, без да копират формите и методите на Партията.

Димитровският курс вля нови сили в младежкото антифашистко движение в страната. Започна се с възстановяването на разпуснатите ремсови организации. РМС да отива там, където има младежи, където те се борят и мечтаят. Промени се отношението към другите антифашистки организации, търсеха се допирни точки между тях, онова, което ги обединява: общата ненавист към фашизма, който забрани класовите организации на младежта; опасността от война, борбата за защита на Търновската конституция. Първата победа беше изграждането на единния младежки фронт с антифашистките младежки организации, под чиито знамена се нареждат около сто хиляди младежи.

Новият курс на Партията и РМС създаде и нови младежки дейци: сърдечни, общителни, жизнерадостни. Те пееха съветски песни, бяха душата на екскурзиите и излетите, рецитираха стиховете на Ботев и Смирненски, водеха младежите на съветските филми „Тринадесетте“, „Трактористи“, „Пътният лист за живота“, „Тарас Булба“ и десетки други, които им разкриваха мигове от живота на мечтаната страна. От ръка на ръка се предаваха, четяха и препрочитаха съветски книги. В този период израснаха любими младежки ръководители ремсистите Адалберт Антонов — Малчика, Йорданка Николова, Лиляна Димитрова, Александър Димитров, Свилен Русев, Емил Шекерджийски и десетки други — всеотдайни и смели, които изгоряха във въоръжената борба с фашизма и останаха безсмъртни в сърцата на поколенията млади борци.

Думите на Ленин, че „на самоотвержена борба първа се вдига младежта“, намериха пълно покритие в историята на младежкото революционно движение в България по време на въоръжената борба 1941—44 година. Централният комитет на РМС прие възторжено повелята на Партията и още на първото си заседание набеляза мерки за включването на младежта в решителния двубой с фашизма.

В първия период на борбата най-голяма активност проявяваха създадените бойни групи, организирани от Партията. В тях участваха смели и самоотвержени ремсисти. Варненската бойна група с ръководител студентът Георги Григоров и политически ръководител печатарският работник Стоян Добрев заложи адска машина в цистерните с бензин, предназначен за фашистката армия. Това стана на 22 август 1941 г. — два месеца след нападението на Съветския съюз от хитлеристка Германия. Георги Григоров бе обесен на 24 юни 1942 г.

В Русе младият комунист Леон Таджер запали цистерни с бензин, предназначен за Източния фронт. Пред съда той смело заяви: „Аз не можах да позволя от този петрол да се движат фашистки танкове и самолети, които избиват невинни деца в съветската страна“. Леон Таджер беше обесен на 15 декември 194! г.

Само през юли и август 1941 г. в столицата бяха отбелязани 30 акции на бойните и саботажни групи. Десетки бяха и в цялата страна. „Случаен взрив“ потопи кораба „Шипка“, „неизвестни“ опожариха фабриката за шперплат в Троянско, четири пъти ремсистът Петко Кръстев преобръща с взривове влакови композиции край Луковит. Хвърчаха във въздуха влакове и цистерни, горяха сеновали и фабрики, снопи жито на най-богатите селяни. Историята на бойните и саботажните групи е написана буквално с кръвта на стотици ремсисти. Някои от тях загинаха в акции, други бяха заловени и изправени пред фашисткия съд. Нито дума на отчаяние не чуваха от тях палачите. „Обърнете ме към Изток, оттам ще дойде свободата!“ — изразява безграничната си вяра в победата ремсистът Георги Григоров.

Първи бяха ремсистите и в разгръщащото се партизанско движение. „С радост и гордост приемам званието четник на народоосвободителното движение. Обещавам, че ще изпълнявам боевите заповеди на командирите си и няма да издавам тайни, които да ползват врага…“ — произнасяха с вълнение младежите свещената клетва за вярност пред своя народ.

Големите победи на Съветската армия при Волгоград през 1943 г. дадоха нов тласък на антифашистката борба.

Неизброими са сраженията, които води младата въстаническа армия с фашизма. Две трети от всички партизани в страната бяха ремсисти, 4000 получиха присъди за подпомагане на нелегалната борба,  15 000 бяха изпратени в концлагерите. Неописуеми са жестокостите, с които уплашеният за своето господство фашизъм се разправяше с разрасналото се партизанско движение. Полиция и жандармерия, подкрепена със специални ловни роти, съставени от садисти, претърсваха всяка гора и всяко село; разстрелваха ятаци, разнасяха труповете на избити партизани по площадите. Но мястото на всеки загинал се попълваше от нови борци.

През 1944 г. подготовката на въоръженото въстание стана първостепенна задача на въоръжената борба и главна грижа на Партията, Отечествения фронт и РМС. На 30 март 1944 г. Йорданка Николова проведе последното заседание на ЦК на РМС. Тя донесе разпореждането на Политбюро на ЦК на БКП да се пренесе цялата работа в партизанските отреди. Само след един месец обаятелната ремсова ръководителка, талантлив организатор, безгранично предан и смел борец, е заловена жива в партизанското сражение край Батулия и разстреляна след жестока инквизиция. На 17 май падна прострелян и другият секретар на Централния комитет на РМС — Александър Димитров. Започнал своя път на младежки ръководител от тютюноработник, преминал през изпитанията на ремсовата борба, усъвършенствал се в ленинската школа в Москва, той умееше да печели младежите за делото на Партията със своята неподправена жизненост н оптимизъм. На 11 май загина Свилен Русев. Обкръжен от многоброен враг, той се вдига пръв, за да поведе другарите си в атака и пада, покосен от картечен откос. Дванадесет часа води сражение с полицията и Лиляна Димитрова, секретар на окръжния комитет в София и член на ЦК на РМС. Обкръжена от всички страни, тя не пристъпи клетвата, последният куршум остави за себе си. Дълго след като 25-годишната девойка е престанала да стреля, полицаите не смеят да се приближат. И мъртва народната героиня ги плаши.

Загиваха. Млади, пълни с жажда за живот, целеустремени към своята голяма любов — комунизма. Умираха, а в сърцата и душите на народа ни оставаха безсмъртни. В битката с врага като партизани загинаха — 9140 младежи; умиряха  20 770 ятаци, загинаха в затворите с примка на шията — 1590 души.

На 9 септември 1944 г. народът ни с помощта на Съветската армия извоюва свободата. Младото поколение на България навлезе в новия живот вдъхновено и възторжено. РМС излезе от дълбока нелегалност, обвеян от славата и романтиката на смелите борби, които беше водил, с подвига на стотиците си герои. Още в първите дни — все още тревожни и революционни — всички честно и целеустремено застана под неговите знамена. Само за няколко месеца РМС наброяваше вече 460 000 младежи. И когато ги призова: „Всички на фронта, всичко за победата!“ като малки планински ручейчета от всички краища на страната тръгнаха доброволци.  Думата доброволец извисява моралната сила на човек, поставил всичко лично и най-скъпо — живота си пред олтара на родината.

РМС застана начело и в битката за мирния живот. Навсякъде бяха нужни верни и всеотдайни кадри, новото се раждаше трудно, в непрекъснатата борба с вътрешните врагове, обединени в опозиция. Хиляди ремсисти отиваха там, където бяха нужни — да укрепват армията, да възстановяват стопанството, да овладяват сложните формули в университета. РМС беше начело в изграждането и на младежкото антифашистко единство. Цялата масово-политическа, културно-просветна и трудова дейност се съсредоточи в младежките отечественофронтовски комисии, които бяха координационни органи на различните младежки организации. Благодарение на упоритата и търпелива работа на ремсистите през 1946 г. се създадоха комитетите на демократичната младеж, които бяха една по-широка стъпка към осъществяване на младежкото единство. А през 1947 г. пак по инициатива на РМС се реши да се пристъпи към създаване на единни младежки дружества. На 21 и 22 декември се състоя учредителният конгрес на Съюза на народната младеж. Георги Димитров посочи основните задачи на съюза — комунистическото възпитание на младежта и нейното мобилизиране за отбрана на родината. Новоизградената организация прие идеологическите и организационни принципи на РМС. Така под грижите на Партията бе изградено младежкото единство, с което се пресече възможността младежта да бъде използвана за кариеристичните цели на буржоазните и дребнобуржоазните водачи.

Оттогава до днес — младежта е единна и сплотена под знамето на БКП, готова да изпълни всяка нейна повеля, да даде живот на всеки лозунг, да бъде първа в битките на мирния фронт. За пръв път тази готовност българската младеж изрази, когато към нея бе отправен призив за възстановяване и укрепване на икономиката на ограбената и измъчена страна. На смяна на военните ешелони, които заминаваха за фронта, дойдоха мирните ешелони на синеблузата армия: 3 август 1946 г. те спряха под Хаинбоаз. На родината беше нужен пряк удобен път, който да пресече планината и свърже Северна и Южна България. Под развятото бригадирско знаме се наредиха 3000 ремсисти — бонсисти, млади работници и интелигенти. А бяха повикани 2000! През пролетта на 1947 г. синеблузите ешелони с десетки хиляди младежи се отправиха към ж. п. линиите Перник—Волуяк, Ловеч—Троян, към язовирите „Александър Стамболийски“, „Копринка“, към Пасарел, към далекопровода Пазарджик—Курило—Мездра, към Маришкия каменовъглен басейн.

Бригадирското движение не само оказа неоценима помощ по възстановяване на народното стопанство, но възпитаваше младежта в комунистически дух, защото тук най-силно властваха бойните революционни традиции на РМС и най-бързо се рушеше старото в душите.

През славното бригадирско движение минаха няколко поколения от възторжени млади строители на социализма. Те създадоха незаменими традиции на любов към труда, на другарство и взаимопомощ, на вярност към Партията, Комсомола, свободата. Жалоните на бригадирското движение са стотици, но над всички се издигат Хаинбоаз, Димитровград, ТЕЦ „Марица—изток“, Девня, АЕЦ „Козлодуй“. Те са летопис на младежката дързост, на комсомолското вдъхновение.

В годините на социализма в нашата страна  Димитровският комунистически младежки съюз развива най-ценните добродетели и традиции на българското младежко революционно движение. В новите условия младежта има реални възможности за труд и учение, за участие в  техническия прогрес, за задоволяване на разностранните си интереси, налични са всестранни социални придобивки, условия за културни занимания, спорт и отдих.

 ДКМС помага на младия човек да реализира своето демократично право в управлението, да издига качеството на обществената дейност, да разширява знанията, уменията и кръгозора си. Димитровският комсомол се стреми не само да дава по-големи възможности за участие  в управлението, но и да организира това участие, да подготви младежите и девойките за него, да им създаде навици за обществена дейност. Димитровският комсомол в социалистическата ни Родина беше и си остава възпитателна организация, чиито главни функции — да възпитава младежта, да защитава интересите и, да я привлича в управлението — определят ролята и значението му  днес.

–––––––––––            

Янка  Сълева        

Източник: списание „Партиен живот“, април 1978 г.

Свързана публикация :

Учредяване на РМС през 1928 https://probuzhdane.wordpress.com/2020/05/24/uchredyavane-na-rms-prez-1928-g/

.