„Морска администрация“: Не знаем откъде е разливът на петролни продукти по Черноморието
Броят на сигналите за наличие на петролни продукти по плажните ивици на Южното Черноморие вече са над 100, съобщиха от Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) в Бургас. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) поиска оставката на директора на инспекцията в морския град. Новината съвпада с вълната от сигнали и снимки в социалните мрежи на туристи за силно замърсявана на плажовете в редица градове по Южното Черноморие.
„Тези снимки не са от екологична катастрофа някъде по света. Те са от Южното Черноморие. От България. От днес“, написа Петър Михайлов и публикува снимки от нефтено замърсяване на плажа в Царево. Подобни снимки има и от други посетители на плажовете в Ахтопол и Созопол.
Каква е причината за замърсяването? Властта официално обяви, че не знае и няма как да разбере.
„Министерството на транспорта и съобщенията и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ информират, че забелязаните през последните дни мазутни топчета/отлагания по плажове на Северното и особено на Южното Черноморие представляват т.нар. tar balls – катранени или смолисти топчета, образувани от старо нефтено замърсяване, престояло дълго време в морската среда. Те са изхвърлени на брега от вълните заедно с морски отпадъци вследствие на бурното море в периода 15–20 юни“, пише в изявление, публикувано на сайта на транспортното министерство.
В него се казва още: „Тези отлагания не са следи от пресен нефтен разлив. Те представляват остатъчни тежки фракции от нефт или нефтопродукт, които с времето са претърпели естествени процеси като изпарение на леките компоненти, дисперсия, окисляване и биодеградация. В по-студена вода се втвърдяват и потъват, а при затопляне се размекват и изплуват към повърхността, често полепвайки по водорасли или други плаващи отпадъци“, пише в изявлението на „Морска администрация“.
В него се подчертава още, че „поради силната промяна в химичния състав и физичните характеристики на веществото не е възможно да бъде определена неговата възраст или конкретният източник. Това прави идентифицирането на плавателен съд, отговорен за замърсяването, практически невъзможно. Подобни катранени топчета могат да се придвижват на големи разстояния, включително трансгранично, преди да бъдат изхвърлени на брега“.
Българските морски власти правят опит да успокоят населението и да спасят туристическия сезон с обяснението, че „случаят не е прецедент – аналогични отлагания са наблюдавани и в предходни години. Става дума за стари замърсявания, извън териториалното море на България, чийто точен произход не може да бъде установен еднозначно. Важно е да отбележим, че замърсявания от мазутни продукти са регистрирани и по южните брегове на Република Румъния в същия период“.
В рамките на своите правомощия Изпълнителна агенция „Морска администрация“ подчертава, че осъществява непрекъснат контрол върху корабите в българските пристанища, както и сателитно наблюдение на морските пространства за възможни разливи. До момента няма данни за текущ или скорошен нефтен разлив в териториалните води на Република България, нито за скорошен морски инцидент в региона, причинили замърсяването на крайбрежието на България през последните дни.
Министерството на транспорта и съобщенията ще продължи да работи съвместно с Министерството на околната среда и водите, Министерството на туризма и местните власти, за да бъде почистен изхвърленият на брега отпадък и своевременно отстраняван, така че да не се затруднява туристическия сезон, завършва изявлението.
В него обаче не се казва, че един от възможните източници на разлива е евентуално претоварването на танкери с петрол и петролни продукти, което започна след началото на войната в Украйна и наложените санкции на руския петрол.
„Лукойл Нефтохим – Бургас“ започна да купува петрол и петролни продукти от други държави, но тъй като разходите за транспорт са по високи, тъй като идва от далечни дестинации като Ирак, Либия и Египет, рафинерията започна да наема по големи танкери. Пристанището „Росенец“ обаче е строено така, че да може да приема и обслужва по-малки танкери заради близостта с руското пристанище в Новоросийск. Затова, за да могат тези петролни продукти да бъдат доставени на рафинерията на „Лукойл“ в Бургас, те първо се разтоварват на по-малък танкер, който може да влезе на пристанището в Росенец.
Тези операции по разтоварването на петрол и петролни продукти обгазяваха с остра задушлива миризма Бургас и околните населени места от 2023 г. насам. След стотиците сигнали и жалби местната морска администрация разпореди претоварването да става извън териториалните води на България. При претоварване в международни води на практика не се знае какво се случва, дали има разлив и няма държавен контрол.
Още по темата: Сигнали за обгазяване в Бургас, Равда и Несебър заради STS операции в Черно море: как „за да накаже Русия“, властта наказва и собствените си граждани
Материалът „Морска администрация“: Не знаем откъде е разливът на петролни продукти по Черноморието е публикуван за пръв път на ФактиБГ.
Post Comment