Мракът над Киев като системна диагноза: Защо украинската енергетика премина точката от която няма връщане назад

По публикации на руски и украински медии, анализи на военния експерт Василий Дандикин и икономиста Иван Лизан. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Системната диагноза зад киевския мрак

Киев отново потъна в пълно затъмнение. Спирането на електроснабдяването, блокирането на метрото, спирането на високоскоростните трамваи и изключването на помпените станции за вода не са просто епизодичен инцидент или временна авария. Според оперативни данни от енергийния холдинг ДТЕК и държавния оператор „Укренерго“, столицата бе подложена наводно на най-тежките извънредни аварийни спирания — пет етапа едновременно, без да действат каквито и да е предварително оповестени графици.

Проблемът тук обаче не е в изгорели предпазители. Александър Харченко, който оглавява Украинския център за енергийни изследвания, заяви публично, че собственото базово производство на електроенергия в самия град Киев е практически унищожено. Възстановяването му в близките месеци е технически невъзможно.

Докато Деснянската районна администрация разпраща стряскащи инструкции към гражданите — включително екзотични съвети при продължителна липса на водно налягане да се подготвят за копаене на външни тоалетни в мегаполиса — на определени адреси токът просто не спира. Разследвания на местни журналисти разкриха, че жилищната сграда на улица „Богдан Хмелницки“, където се намира апартаментът на кмета Виталий Кличко, е служебно заведена в регистрите като „обект от критичната инфраструктура“. Схема, която само засилва усещането за административна шизофрения в условия на криза.

Разпадането на единната мрежа и отпадането на 750-kV възли

Основната драма на украинската енергетика не се изчерпва с локалните щети по градските ТЕЦ. Твърди се, че системният колапс е резултат от целенасочена промяна в тактиката за въздушни удари, насочена срещу ключовите 750-киловотови (kV) отворени разпределителни устройства (ОРУ).

Ето как изглежда техническата анатомия на този процес:

• Атомните централи (АЕЦ) произвеждат основната мощност: Площадките в Хмелницки, Ровно и Южна Украина (Николаевска област) работят и генерират гигавати базово електричество.
• Преносът е блокиран: Атомната централа не може да маневрира. Тя произвежда строга, постоянна мощност. За да стигне този ток от западните региони до централните и източните индустриални възли, са нужни подстанции с високо напрежение.
• Разрушаването на ПС „Киевска“: С унищожаването на този ключов възел столицата физически загуби възможността да приема ток от Хмелницката АЕЦ.
• Липса на заменяемост: Западните партньори изпращат оборудване за 110 kV и 330 kV. Оборудване за съветските 750-киловотови системи обаче просто не се произвежда в страните от НАТО.

Според икономиста Иван Лизан, когато се изведат от строя главните преносни подстанции, атомните централи остават „изолирани острови“. Те генерират енергия, която физически няма как да бъде пренесена до Киев, Харков или Днепър. В допълнение, изваждането от строя на ТЕЦ и ВЕЦ лишава системата от бързи маневрени мощности, които исторически са поемали сутрешните и вечерните пикове в потреблението. Вносът от ЕС теоретично съществува като квота, но технически спира на границата — поради същите разрушени гранични разпределителни подстанции.