Мръсните тайни на БГ историята: Как заклетият терорист Антон Прудкин стана шеф на полицията в София

На 1 август 1942 г. във Варна е обесен 62-годишният анархотерорист и руски шпионин Антон Прудкин. Следствието и делото са кратки. Арестуван е на 22 юли. Това е втората му смъртна присъда, има и две доживотни. Първата е заради атентата в театър „Одеон“, при която целта е цар Борис III, а втората – заради взривяване на немски цистерни с гориво на пристанище Варна. Първата доживотна е през 1916 г. заради атентати срещу турски танкери, а втората през 1923 г. за взрив на моста в тогава село Надежда.

Терористичната му дейност започва още през 1903 г. като организатор на серия експлозии, сред които Солунските атентати и на гарата в турското градче Кулели Бургас. За да се спаси, бяга в Швейцария, където се свързва с радикалните руски революционери. Роденият в Свищов син на руски войник, женен за българка и останал в България след 1878 г., е вербуван за руски шпионин още от императорските тайни служби, а превербуван след това и от ГРУ на Червената армия. При престоя си в затвора по време на Първата световна война се сближава с Александър Стамболийски и когато идва на власт, той му поверява поста на софийски градоначалник – тогава това е означавало директор на столичната полиция.

След приемане на Закона за защита на нацията през януари 1941 г. купува два кораба, с които превозва евреи до Палестина.

По делото за взривяване на цистерните на варненското пристанище е

създадена цяла

терористична мрежа

и освен него обвиняеми са Петър Николов Петров, Георги Костов Бурханларски, Борис Иванов Панайотов, Йордан Иванов Найденов, Иван Тодоров Маринов, Стоян Енев Атанасов, Петър Николов Панайотов, Стоян Иванов Попов и Коста Стоянов Костов, съпругата му Мара Антон Прудкина и Ангелина Йорданова Найденова. При следствието са иззети девет пакета каменарски взрив, четири връзки бикфордов фитил, три цилиндрични кутии от желязо, тридесет и три „детонаторни капсули, три инкриминирани книги, една памучна торба и сумата 4568 лева. У Борис Панайотов полицаите намират една желязна тръба, предназначена за бомба, единкилограмов пакет взрив амонал, три метра бикфордов шнур, 4 детонатора и 1500 лева, всичките предадени му от Петър Петров. В Прудкин – две железни кутии, предназначени за поставяне на взрив в тях“.

С някои от подсъдимите той се познава покрай промишления улов на делфини в Черно море, който той прави за пръв път у нас, и превоза на българските евреи. През септември 1940 г. Иван Маринов, подготвяйки наетия му кораб „Струма“ за пътуване до Палестина, работил 20 дена, но останал недоволен от заплащането и напуснал.

Петър Николов пък работел на моторната му лодка „Единство“ от пролетта на 1940 г. като машинист с 1500 лева заплата. Лодката била предназначена за делфинолов, но предната година той бил слаб и затова превозвали повече дърва. После се ангажирал с фирмата „Декало-Транто“ собственици на кораба „Струма“ да подготвят пътуването на евреи до Палестина. На 2 май влязъл в съдружие с Георги Бурханларски от Варна да организират нов транспорт на евреи до Палестина вече с руския моторен кораб „Марица“, произведен през 1918 г. и закупен от Прудкин, Бурханларски и Стойчо Миленов.

В реклама се съобщава, че пътуването ще трае 10 дни,

корабът побира около

30 пътници и ще го

управлява опитният морски

капитан Антон Прудкин

Собственикът обаче заминал за София, за да се срещне с хора от еврейската духовна консистория, за да уреди пътуването.

През това време Николов решил за своя сметка да търгува със стоки от Бургас. Прудкин се върнал и му обяснил, че освен превоза на евреи искал да продава лодката си „Единство“ на германците. Пак тогава продал и на Мелонас железния катер „Чайка“ и получил 15  000 лева.

Първи във веригата е Петър Петров. На среща Прудкин му заръчал да купи 5 кг взрив и да го остави в дома на Бурханларски на ул. „Цар Симеон“ срещу хотел „Преслав“ и му дал 10 000 лева. После му посочил една цистерна, която трябва да се взриви от лодката. Петров отива да я види от кръчмата на бай Киро, която е близо до пристанището. После му казва, че го е страх да извърши тази работа. Прудкин се съгласява и му препоръчва да намери друг, който да я свърши и на него ще даде веднъж 5000 лева и още 20  000 след взрива.

Петров обаче заявява, че ако го хванат, ще каже, че Прудкин го е пратил да купи взрив от свако си Стоян в Добрич, който работи на кариерите, и… отива. Стоян се колебае и го пита за какво му е, той му отговаря, че е за неговия работодател за атентати. Стоян се уплашва, но като вижда 500 лева, които племенникът му дава, отива и купува 5 кг взрив, които му предоставя. Прудкин го взема, преценява, че не стига и Петров отново е в Добрич, за да купи още 5 кг. Този път сумата е 800 лева, но за 3 кг. И този взрив не стига и Петров вече отива при Нико делфинаджията, който купил още 6 кг. После Петров е във вехтошарски склад, взема тръба, а тапата я заварява електроженист.

След това среща Борис Панайотов и му обяснява, че трябва да се помогне на Съветска Русия и дали той ще е съгласен. Борис се съгласява. Срещат се на 19 юли. Тогава разбират, че двамата имат задача най-напред

да взривят цистерните,

а после румънски параход

Петров обяснява, че за това имали още хора и нямало нищо страшно.

Опитът за взривяване на цистерните на варненското пристанище е извършен на 22 юли вечерта. Не се получава очакваният ефект. Взривът избухва близо до тях и те не са унищожени напълно.

Същата нощ в 1 часа Прудкин е арестуван. Комендантът на пристанището Димитър Сарафов казва пред следствието: „Той беше под непрекъснато наблюдение, защото ние знаехме, че рано или късно ще направи беля“.

Борис Панайотов и Петър Петров са получили нови 15  000 лева, за да поставят тръба между двете влакови цистерни с 15-метров шнур, който гори със скорост 35 см в минута, за да имат време да избягат.

Петров обаче се изплашва и вместо на 19 юли, когато трябва да донесе материалите и да ги даде на Борис, го прави на 22 юли, след като са се почерпили в ресторант „Морско око“. При предаване на взрива полицията ги арестува.

Прудкин и Петров са обесени в затвора на 1 август 1942 година. Съпругата му Мария Прудкина е осъдена до живот. Някои, като Георги Бурханларски, са оправдани. Три от присъдите на обвиняемите са между 10 и 15 години.

След 9 септември 1944 г. започва разследване и като виновници за провала са определени Борис Панайотов, убит веднага след това, и Стоян Герганов. Новото разследване доказва, че Панайотов, след като е дал съгласието си да участва във взривяване на цистерните, е съобщил на Стоян Герганов, който му е работодател. Той пък уведомил полицейския разузнавач Иван Райнов. Организирана е засада. Оказва се, че секретен сътрудник е била Малина Тилева, която е излежавала присъда, но е местена от затвор в затвор, за да доносничи.

През 1968 г. Антон Прудкин посмъртно е награден с орден „Отечествена война“ и името му е вписано в списъка на геройски загиналите съветски разузнавачи.

Замогнал се от превоза на евреи за Палестина

В съда Прудкин завява: Недопустимо е аз, Антон Прудкин, да вляза във връзка с другите подсъдими по делото, повечето от които си позволявам да нарека „дрипльовци“, за извършване на атентаторство.

Вярно е, че през 1923 година аз бях член и активен деец на македонската организация и като такъв получих упътвания за активни действия, взех участие в атентати и оттогава прозвището ми е „атентатора“. Обаче след излизането ми от затвора животът ми е една отворена книга, защото доста изстрадах от миналото.

Като излязох от затвора, залових се с дърводелство и горе-долу си изкарвах прехраната. Не съм по занятие дърводелец, но тази работа ми се удава. Живеех си мирно и тихо, пишех във вестниците и бях доволен от положението си. След това като морски капитан постъпих на парахода „Рудничар“, с който превозвахме евреи изселници за Палестина. Тази работа ми достави доста средства. От тук властите ми правеха пълни услуги по това изселване, а в Палестина трябваше нелегално и нощно време да се извеждат евреите до брега.

От средствата, които получих по изселването, както и от малкото средства, които ми даде жена ми, купих моторницата „Единство“ за 40 000, изплатих си дълговете. Започнах делфинолов, но понеже ловът почти не вървеше – миналата година почти нямаше делфини, понеже минали край отсрещното крайбрежие, което е установено и от ихтиолозите, затова приех поканата на Декало и Таранто да приема капитанството на купения от тях кораб „Струма“. Това беше през август м. г. Там постъпих с 3000 лв. заплата и след като кораба се поправи и приспособи за превоз на пътници и когато започне изселването на евреите, тогава ще ми плащат при специални условия. Петър Петров го наех за същия кораб, защото го прецених като добър моторист.

Каква е връзката със СССР?

Тя ясно си личи от показанията на арестуваните. Петър Петров признава, че около 10 юли той се срещнал с Прудкин в дома му на „Евксиноградско шосе“ №29, а после и на лодката му. Той пояснява, че след като решил да продаде „Единство“, му обещал да му се издължи и го поканил. Говорил му за Русия, колко ще е хубаво там за човек като Петров, старателен, но тука не може да напредне, а там им давали хубави условия.

Петров го питал как може да отиде в Русия и Прудкин му отговорил, че трябва да извърши някое дело в нейна полза. Петров запитал какво да е това дело, а Прудкин казал – да се направи някакъв атентат в германски петролен склад или германски петролен влак. За да свърши работата, Петров поискал да замине за Германия, но Прудкин не му разрешил и твърдо му заявил, че като истински работник трябва да помогне на работническа Русия тук.

Петров казва още, че през 1939 г. Прудкин се срещал с руснаци на съветска лодка. Те разговаряли, докато той стоял на носа на лодката и дебнел с чифтето за делфини.

Георги Бурханларски обаче го обрисува като нервак, който „изпада често в нервно състояние и го държи по цял ден в състояние на лудост, през което време псува и ругае цял свят, второ, лъже извънредно много, особено когато се касае да вземе пари“. После продължава: „Работата, която започнахме с изселването на евреите, бе много сладка – напреде ни бяха 2–3 млн. лева печалба и аз предимно с организирането на работата се занимавах, повечето време прекарвах в София в преговори с поделения на разни еврейски организации – консистория, община, разни комитети ционистки, ревизионистки, палестински.“ Трябвало и да се смени знамето, защото български кораб не можел да плава под български флаг пълен с евреи, затова решават да сменят знамето с панамско. Когато Прудкин го срещнал обаче, му казал: „Георги, ти си стар наш човек, не смяташ ли, че трябва да се направи нещо за Съветска Русия“. Той обаче му отговорил: „Аз на тебе ти нямам доверие и не желая да ми говориш на политическа тема“.

Петров пък свидетелства, че срещнал Иван Маринов в едно кафене и го попитал познава ли майстори каменари, защото му трябвал взрив. На среща му посочил каменарите. После се видял с Прудкин, който му казал, че ако Петър не успее, тогава ще натовари него да намери взрив. И започнал да му обяснява, че „нашата дейност трябва да бъде такава, че да попречи на влизането на България във война против Съветска Русия“. Тогава му казал, че се срещнал с едно важно лице от София, което наредило да съобщи на партийците да се крият и въоръжават и да са готови да изпълняват каквото им кажат, „защото това било за делото“. Не се споменава име, но се казва, че е важен човек от ЦК на Комунистическата партия и че той е дал на Прудкин тези директиви за почване на саботажи, въоръжаване на партийци и укриване. Той му казал: „Ний трябва да работим като саботажници против намесата на България против Съветска Русия“.

Заявил, че ще се работи под негово ръководство и най-напред ще се унищожават военни обекти.

Коста Стоянов, който работил при Прудкин на лодката „Единство“, обяснява, че в края на май или началото на юни 1942 г. прави дълга среща с руснаци в открито море на север от нос Калиакра. На връщане ги срещнали два миноносеца, уплашили се, Прудкин започнал да търси къде е оставил руските цигари. Очевидно в тях е имало шифровано писмо. Излиза на палубата, накъсва ги и ги хвърля в морето, заключава Стоянов.