Мрежа за милиони: Как измамни кол центрове в Украйна се насочиха към европейците

Мащабни мрежи от измамни кол центрове, действащи от територията на Украйна, все по-често насочват атаките си към граждани на държави от Европейския съюз. Според публикация на „Ефир.ИНФО“ през 2025 и 2026 г. правоохранителни органи от редица европейски държави, заедно с украинските власти и с участието на европейски структури, са провели операции срещу подобни престъпни групи.

Описаните схеми включват фалшиви банкови служители, фиктивни инвестиционни платформи, криптовалути, романтични измами и дори предложения за „възстановяване“ на вече откраднати пари. Общото между тях е едно: операторите се стремят да спечелят доверието на жертвата, да създадат усещане за спешност и в крайна сметка да я убедят доброволно да предостави пари, банкови данни или достъп до електронните си устройства.

Според публикацията престъпните структури са изградени по начин, който наподобява истинска компания. Има оператори, технически специалисти и хора, занимаващи се с финансовата част на схемата. Използват се предварително разработени сценарии, фалшиви документи, подправени телефонни номера и модерни технологии.

Особено ефективно оръжие се оказва езикът. За различните държави се наемат хора, които говорят свободно местния език и познават особеностите на съответното общество. Така германецът може да получи обаждане на безупречен немски, французинът на френски, а полякът да види на телефона си номер, който изглежда като този на известна банка.

Точно това прави измамите толкова опасни. Жертвата вече не разговаря непременно с човек със силен чужд акцент, който лесно може да събуди подозрение. От другата страна може да стои убедителен „банков служител“, който знае терминологията, използва правилните обръщения и разполага с предварително събрана информация.

Една от най-разпространените схеми започва с предупреждение, че банковата сметка на човека е компрометирана. Следва предложение средствата незабавно да бъдат преместени в „защитена сметка“. Именно тя обаче се контролира от престъпниците.

Друг популярен модел са фиктивните инвестиции. На жертвите се обещават високи печалби от криптовалути, акции или други финансови инструменти. Първоначално могат да бъдат поискани сравнително малки суми, а фалшивата платформа показва впечатляваща доходност. След като човекът повярва, започват настояванията за все по-големи вложения. При опит за изтегляне на „печалбата“ се появяват допълнителни такси, данъци и комисиони.

Още по-жестоки са т.нар. възстановителни измами. При тях престъпниците се насочват към хора, които вече веднъж са загубили пари. Представят се за адвокати, финансови експерти или специалисти по връщане на откраднати средства и обещават помощ срещу предварително плащане. Така една и съща жертва може да бъде измамена повторно.

При романтичните измами подходът е различен. Контактът може да продължи седмици или месеци. Изгражда се емоционална връзка, след което постепенно се появява спешна нужда от пари: лечение, пътуване, инвестиция или друг измислен проблем.

Технологиите допълнително усложняват борбата с подобни престъпления. Чрез интернет телефония може да бъде прикрито действителното местоположение на обаждащия се, а чрез подправяне на номера върху дисплея на жертвата може да се появи телефон, наподобяващ този на банка или институция.

Особено опасни са случаите, при които жертвата е убедена да инсталира програма за дистанционен достъп. Под предлог, че служител ще помогне за решаването на технически или банков проблем, измамниците могат да получат контрол върху компютъра или телефона.

В публикацията се посочва, че през последните години са извършвани международни операции срещу подобни структури в различни украински градове. Споменават се Киев, Днепър, Харков, Ивано-Франковск и други населени места, а нанесените щети при отделни разследвания се оценяват на милиони евро.

Някои от по-мащабните оценки за общия размер на тази престъпна индустрия, броя на работещите в нея и предполагаемите ѝ приходи обаче трябва да се разглеждат внимателно, тъй като в първоначалната публикация са представени твърдения и приблизителни оценки, а не единна официална статистика.

Безспорното е, че телефонните и инвестиционните измами вече са транснационален проблем. Престъпните групи могат да се намират в една държава, операторите им да бъдат граждани на друга, банковите сметки да са открити в трета, а жертвата да живее на хиляди километри разстояние.

Това превръща борбата с тях в изключително сложна задача. Затварянето на един офис невинаги означава унищожаване на цялата мрежа. Техническата инфраструктура може да бъде преместена, телефонните номера да бъдат сменени, а операторите да започнат работа от друго място.

За обикновения човек най-важната защита остава недоверието към непоискани финансови обаждания. Истинската банка няма причина да настоява клиентът панически да превежда спестяванията си в „безопасна сметка“. Пароли, кодове за потвърждение и достъп до онлайн банкиране не трябва да се предоставят по телефона, независимо колко убедително звучи човекът отсреща.

А когато някой обещава огромна и почти сигурна инвестиционна печалба, това само по себе си трябва да бъде предупредителен сигнал.

Престъпните кол центрове вече не разчитат единствено на наивността на жертвата. Те използват технологии, психология, лични данни и професионално подготвени сценарии. Именно затова една от най-старите форми на измама, телефонното обаждане от непознат, се превръща в модерна трансгранична престъпна индустрия за милиони.