На ти ЕВРО, българино: Храните – все по-скъпи, 2 млн. българи едва свързват двата края

Истерията около първия в България бюджет 2026 в евро като че ли остави на заден план болната тема за поскъпването на храните. А цените на повечето от тях продължават да пълзят както при плодовете и зеленчуците, така и при месните, млечните и тестените продукти. И въпреки че държавата се закани, че след 8 октомври, според Закона за еврото, ще налага санкции при необосновано поскъпване, глобен търговец засега няма.

От Министерския съвет обявиха, че вече се проверяват повече от 250 търговци в цялата страна. Към момента са констатирани 65 случая на необосновано повишаване на цените и вече тече процес по санкциониране, но действително „порязване“ ще има, след като се обобщят всички данни, включително и от платформата „Колко струва“ (Kolkostruva.bg). А там хаосът е пълен и тъмна Индия за потребителите, защото на пръв поглед, ако един търговец е дал информация за цените на стоките, в повечето случаи те са нанесени с номенклатура, напълно непонятна за купувачите.

В същото време потребителите напълно се шашнаха от полюсни цени в малката и в голямата потребителска кошница, в които се следят съответно 21 храни от първа необходимост и 101 хранителни и нехранителни продукта, 20 от които са лекарства. Голяма част от хората по принуда станаха спецове по статистика, научиха се да изчисляват сложни хармонизирани индекси и да правят връзка между разнопосочните цени, които ги определят, даже формират и прогнозират инфлация. И колкото и да е чудно, това се обсъжда не само от вещи икономисти, но и между съседи, на пейката пред блока.

Добре е гражданите да са компетентни, но циркулиращият огромен поток от цифри, който почти не кореспондира с цените в търговската мрежа, не за първи път създава усещането, че статистиката всъщност е стъкмистика. Вече не е за вярване, а и няма основание да се вярва, когато някой „спец“ публично обяви, че поскъпването имало сезонен характер, защото трендът на поскъпването не е спрял вече година и половина, без да има сериозни основания, като доскорошните оправдания с ковид пандемията, войната в Украйна, скок на горива, консумативи и др.

По данни на НСИ, за периода август-октомври 2025 г. на годишна база цените на селскостопанската продукция отбелязват увеличение с 4.2%, като в растениевъдството те се повишават с 4.6%, а в животновъдството – с 2.9%. Най-значително е увеличението при пресните плодове – с 54.3%, а при зеленчуците – с над 18 на сто. Висок процент увеличение се наблюдава при цената на кравето мляко – с 14.8, и на яйцата с почти 5 процента. При тях, както и при пилешкото месо може да има още по-голямо увеличение, ако птичият грип продължи да върлува в цяла Европа, включително и в България, като най-много ферми са пострадали в областите Пловдив и Хасково. „Цените в ЕС се изменят, следвайки тенденциите на най-големите производители. Това са Германия, Франция, Полша и Испания. В Полша и Испания има изключително неприятни случаи с високопатогенна инфлуенца по птиците, засегнатите за последните 4 месеца са изключително много, забелязва се сериозен ръст спрямо миналата година. Това повлия на пазара, производството рязко намаля и цените се покачват“, коментира председателят на Съюза на птицевъдите в България Ивайло Гълъбов.

Масово поскъпване на храните през октомври  отчетоха също от НСИ.

През месеца най-много са увеличени цените на следните хранителни продукти: краставици – с 9.6%, пипер – с 5.8%, домати – с 5.2%, какао – с 4.7%, сладолед – с 3.8%, бира – с 3.7%. В групите на нехранителните стоки и услуги най-голямо е увеличението при обувките – с 8.6%, облекло – с 6.6%, шофьорски курсове – с 3.9%. За същия период месечната инфлация е 0.9%, а годишната спрямо октомври 2024 г. е 5.3%. Притеснителен е фактът, че натрупаната инфлация, измерена с Индекса на потребителските цени (ИПЦ), за последните три години (октомври 2025 г. спрямо октомври 2022 г.) е 13.5%, а за последните пет години (октомври 2025 г. спрямо октомври 2020 г.) е 41.5%.

От КНСБ, който редовно следи цените на храните от това лято, също засякоха, че малката потребителска кошница е поскъпнала с близо един лев за октомври и необходимата стойност за закупуването <210> достига средно 112 лева. Изводът е на база сравнение на цените на 20 продукта за септември и октомври. Според главния икономист на КНСБ Любомир Костов в Германия малката потребителска кошница може да се купи 33 пъти с тяхната минимална заплата, докато в България едва 7-8 пъти.

Проверката на синдикатите показва и драстичен скок от борсовата цена на определени продукти до цената на рафта, което не е новина, като най-драстична е разликата при картофи, ориз, ябълки, бял боб, сирене. При тях надценките варират от 59% до почти 75%. Специално при боба цената в Пловдив закова на дребно 5 лв./кг, което е евтиния на фона на 20-те лева, които искат уж производители, продавайки стоката си на магистрални сергии.

Големи скъпари станаха и тези, които предлагат зарзават пред домовете си в селата. За „златните“ домати или картофи например касови бележки не се издават, нищо че е по-скъпо и от магазина, „нали е българско и домашно, ще си вземем“, разсъждават повечето, които спират да си купят. И не си дават сметка или не им пука, че така помпат сивата икономика, защото подобни търговци нито са регистрирани като земеделски производители, нито плащат данъци.