Най-големите антикомунисти и атлантически активисти копират на 100% дейностите на комсомолците едно време

Винаги е забавно да гледам как най-големите антикомунисти и атлантически активисти копират на 100% дейностите на комсомолците едно време.
Големи представители на капитализма се пишат, но не са създали нищо в тази насока. Постоянно реват за пари, пускат си сметките за да им финансират поезията или друго безполезно деяние, или пък събират благотворително пари в собствените им сметки.
Често никой не знае какво по-точно работят, или ако работят ще са преподаватели по нищология и абсолютно безполезни предмети в университетите, а титлите и дипломите им са често получени по време на комунизма.
Зависят от НПО финансирания, вземат хонорари от фондове и фондации. Нямат работно време, а изглежда имат доста свободно такова. Получават пари от нашите данъци.
Родителите им са били същите търтеи като тях – доносници, партийни големци, мързеливи и бездарни хора, брутално зависими, свикнали да не работят, а да се разпореждат, послушно да предават заповедите отгоре и да размахват пръст на работническата класа. Гледа ги отвисоко и им лепи етикети.
Тяхната цел не е оформяне на по-добра среда, а на адаптация, на възползване от средата за да се живее по най-луксозния и лек начин. Политически проститутки.
Я ги извадете тези политически търтеи от инфлуенсърската им среда и ги сложете в истинска конкурентна, капиталистическа, научна или корпоративна среда? Какво ще правят там? Какво ще предпочете европейска компания- да вземат, човек като мен, който цял живот е работил в корпорации, или безделен глупак, който виси некъпан по площади и крещи едни и същи лозунги като нашмъркан с опиати космат, рунтав активист, с неприятна дикция, истерична интонация, характерна за невменяеми, и постоянно лепене на етикети. По какво се различават тези нещастници от комунистическите им родители? Вършат едно и също.
Лизането на задници и тоталното подчинение независимо дали от Брюксел, Москва или Истанбул не ни прави европейци. Подчинението и преклонението не ни прави равноправни членове на ЕС, а ни доближава до африканските лидери. Онези лидери, които разпродадат ресурсите на държавата, а после бягат да си харчат парите при колониалните им господари.  Както виждате тези хора нямат стандарти, те делят хора на наши, и врага. Техните може да са епстийнци, петроханци, нетаняхувци или Ал-Кайда. Няма проблем, ако играят с нас и печелим от това.
Дори не разбират концепцията на демокрацията. Дори да са малцинство, искат да налагат своето със сила и арогантност.
Едно време френската колониална система използвала хубав трик. Вземала сенегалци, малийци, хора от Западна Африка, давала им е пари и оръжие и да ги пращали в Сирия и Ливан за да налагат репресии и потушават въстания. Около 1922 г. е имало близо 10000 такива.
Точно тези еничари са били най-жестоки и безпощадни, най-послушни и изпълнителни. Въпреки, че в страните им са наложени същия тип колониализъм, тези африканци са имали голямо самочувствие, опиянение от власт, изнасилвали са и са правили каквото си поискат.
Познайте кои днес приличат на тях. Дали ще лижеш задника на Изтока или Запада – няма разлика. Манталитетът на жалък наемник без идентичност и имплантирана изкуствена, външна, уж по-висока такава, е доказателство за ниското ниво на тия наемници. Комплексари.
Като нашите. Срамуват се от православието, от кирилицата, от хората, от носиите, от националните герои.
И се правят на повече европейци от европейците.
Нямате представа колко ме е гнус от подобни сервилни плъхове.
Осъзнава ли Европа, че чрез подобни дебили се доближава повече до СССР, отколкото до някаква идеалистична структура. Поне да не избират чак такива безполезни рапони.