Най-голямото масово измиране на Земята напомня тревожно на днешните климатични промени
Ново изследване на учени от Станфордския университет разкрива силна връзка между най-голямото масово измиране в историята на Земята и комбинацията от високи температури и недостиг на кислород в океаните. Според авторите на проучването условията, довели до катастрофата преди около 252 милиона години, имат тревожни прилики със съвременните климатични промени.
Става дума за т.нар. Голямо измиране, което поставя край на пермския период и унищожава огромна част от живота на планетата. То е предизвикано от масивни вулканични изригвания, които освобождават огромни количества парникови газове в атмосферата. Това води до силно затопляне на климата и намаляване на съдържанието на кислород в океаните.
Преди Голямото измиране морското дъно е било доминирано от бавно развиващи се организми като брахиоподи и морски лилии. След климатичната катастрофа тези групи почти изчезват, а мястото им е заето от организми, които днес са широко разпространени, включително мекотели, риби, морски звезди и морски таралежи.
Екипът, ръководен от геолога Хосе Андрес Маркес, е анализирал защо едни морски организми успяват да оцелеят, а други не.
„С това изследване искахме да разгадаем загадката защо, когато се разхождаме по плажа, събираме черупки от миди и охлюви, а не от брахиоподи„, казва Маркес.
Според него резултатите показват, че организмите, които са били по-чувствителни към повишаването на температурата и намаляването на кислорода във водата, са изчезвали значително по-често.
За целите на изследването учените сравняват способността на 38 морски вида да издържат на високи температури и ниски нива на кислород. Сред тях има девет представители на древната палеозойска фауна, които по случайност са преживели Голямото измиране, както и 29 съвременни морски вида.
За част от организмите екипът провежда лабораторни експерименти, а за останалите използва данни от предишни научни изследвания. Резултатите показват, че древните морски организми са били значително по-чувствителни към повишаването на температурата и спада в съдържанието на кислород.
Изследователите отбелязват, че техният метаболизъм е зависел много по-силно от наличния кислород при затопляне на водата в сравнение със съвременните морски животни.

Любопитно е, че палеозойските организми са понасяли по-добре ниските нива на кислород, когато са били в покой. При активност обаче това предимство изчезвало. Учените допускат, че и други фактори, като повишената киселинност на океаните, също са допринесли за масовото измиране.
Авторите на изследването смятат, че резултатите имат важно значение и за съвременните климатични промени.
„Лошата новина е, че при най-песимистичните сценарии се движим към затопляне, сравнимо с това през периода Перм-Триас„, казва геологът Ерик Сперлинг от Станфордския университет.
Той подчертава, че все още има възможност този сценарий да бъде избегнат.
„Добрата новина е, че все още сме в момент, в който можем да променим нещата и да предприемем действия.„

По време на Голямото измиране средната температура на Земята се повишава с между 8 и 12 градуса по Целзий в продължение на хиляди години. Днес прогнозите сочат, че до края на века глобалната температура може да нарасне с между 1,5 и 4 градуса над прединдустриалните нива.
Според учените основната разлика е, че древното затопляне е било причинено от мощни вулканични изригвания, докато днешните емисии на парникови газове са резултат основно от човешката дейност.
„Най-голямото масово измиране е започнало в свят, който много прилича на днешния – със сравнително хладни и богати на кислород океани. След това в атмосферата са попаднали огромни количества въглероден диоксид„, казва Сперлинг.
По думите му разбирането как Земята и живите организми са реагирали тогава може да помогне на учените да прогнозират какво предстои през следващите десетилетия.
Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).




Post Comment