Най – накрая! Отива си служебното правителство, което имаше усещането за себе с и се държеше така, все едно има поне четиригодишен мандат

.
Отива си правителството, което за да „запази”  вота за сътворителите, поддръжниците и защитниците на убийствата в Петрохан, избра да мълчи по този въпрос в продължение на дълги два месеца.
И изведнаж, сякаш по чудо, като минаха изборите реши да каже истината, а именно че става дума за убийства и самоубйства, секта,  нечисти отношения между мъж и деца. Това мълчание не е просто „затаяване на истината” , то беше недостойна политическа лъжа, целяща да се отблагодарим на „нашите”.
Отива си правителството, което раздаде по 20 евро помощ на тези които имат коли, щото тези които нямат коли – кучета ги яли.
Отива си правителството, където вътрешен министър беше човекът, возил се на яхта с единствената в историята на Европа свалена за злоупотреби прокурорка /дарена от същия с охрана/, правителството което твърди че спря вота към Борисов и Пеевски /купен, корпоративен или какъвто там е тоз от ромките квартал, , но остави този вот да се воти безпрепятствено към друга политическа, а може би други политически сили.  Толкоз за честността на изборите, дето започнаха с гаф и завършиха със самохвалство. Естествено никой не направи анализ на вота в тези територи, че що да го прав?
Отива си правителството, за което тик-ток беше главна,  често единствена цел на съществуването, което създаде незабравимите форми на интервюта с по двама душ /явно един не стига за да се наслади зрителя/ и което успя последните дни от своето съществуване да се разход до Съединените щати, очевидно по неотложни ангажименти, за които после ще разказва на яхтата , ограден от приятели и приятелки, бившият министър.
Отива си правителството, на което правосъден министър беше човекът, известен като юридически експерт на Антикорупционния фонд /какво хубаво квазидържавно име/ и който не бил бил подписал писмото, което същия фонд прати до службите в България в защита на сектата, спомената по-горе.
И накрая, отива си правителството, което успя да каже за себе си толкова добри думи за два месеца, колкото не изричаме и за мъртъвците. При това само си ги формулира, само си ги изказа и само си ги разпространи. Не, не е самохвалство, а е пълна липса на разбиране за това как функционира общественото мнение.
Но… за мъртвите или хубаво, или нищо…. Така че нищо.

Коментари

коментари