Наложително е ЕРП-тата да бъдат разследвани за злоупотреби. Не трябва да мълчим, а да изискваме
ЕРПгейт – така все по-често хората наричат напрежението около електроразпределителните дружества в България. Причината не е мистериозна. Сметките растат, обясненията са сложни, а усещането за безсилие остава.
В много домакинства разговорът е един и същ: „Как така миналия месец беше едно, а сега е двойно?“ Хората се чувстват като клиенти без избор. Веднъж присъединен към мрежата на съответното дружество, ти реално нямаш алтернатива. Това създава усещане за монополна власт – а монополът, когато не се контролира строго, винаги поражда съмнения.
Най-сериозното напрежение идва от процедурите при спор. Ако подадеш жалба и поискаш проверка на електромера, в много случаи се изисква такса – около 50 лева. За човек, който вече се съмнява, че е надписан, това изглежда като наказание за самия акт на възражение. Още по-фрустриращо е, че проверките рядко установяват грешка. Дали защото системата е точна, или защото контролът е формален – това е въпросът, който остава да виси.
Мнозина сочат към Комисия за енергийно и водно регулиране като институцията, която би трябвало да защитава потребителите. На теория тя има правомощия да налага санкции – от десетки хиляди до милион лева. На практика обаче, когато оборотите на дружествата се измерват в стотици милиони месечно, подобни глоби трудно изглеждат като реален инструмент за възпиране. Ако наказанието не боли, то се превръща в разход, а не в урок.
Тук идва по-големият въпрос: има ли ефективен контрол върху естествените монополи в България? Електроразпределението по своята същност е сектор без реална конкуренция на местно ниво. Това означава, че държавата трябва да е особено строга, прозрачна и активна. Ако регулаторът изглежда слаб, доверието се руши. А без доверие всяка сметка изглежда като произвол.
Призивите за разследване не са просто емоция. Те са сигнал, че общественият договор е разклатен. Когато голяма част от гражданите започнат да вярват, че „няма смисъл да се оплакваш“, това вече е системен проблем. Масовото подаване на сигнали, публичността, журналистическите проверки и парламентарният контрол са единствените инструменти, които могат да променят баланса.
Но нека сме реалисти. Идеята за „милиардни глоби“ звучи добре в гнева, но истинската промяна идва от структурна реформа – по-строги правила за отчетност, задължителна прозрачност на разходите, независими технически проверки и реални компенсации при доказана грешка. Системата трябва да стане такава, че злоупотребата да е по-скъпа от спазването на правилата.
Ако обществото иска промяна, тя няма да дойде от еднократен изблик. Тя идва от последователен натиск, експертен дебат и ясни законодателни решения. В противен случай усещането за „феодализъм“ ще остане, а сметките – ще продължат да палят повече от крушките.
Post Comment