Нали БСП ни вкараха в „Клуба на богатите“. Що за наглост е да искаш от тези хора пак да гласуват за теб?
Нали БСП ни вкараха в „Клуба на богатите“. Що за наглост е да искаш от тези хора пак да гласуват за теб?
„Клубът на богатите“ – така беше представено влизането ни в еврозоната. Обещанията звучаха гръмко: стабилност, сигурност, по-високи доходи, европейски стандарт на живот. Политиците от БСП тогава говореха за исторически успех и за нова ера на благоденствие.
Днес обаче реалността за десетки хиляди български пенсионери изглежда различно. Хора, които са работили 35–40 години, които са строили заводи, учили са поколения, работили са по ниви и фабрики, днес оцеляват с около 300 евро пенсия. Това не е „клуб на богатите“. Това е битка за оцеляване.
Студени апартаменти през зимата. Сметки за ток, които поглъщат половината доход. Лекарства, които се купуват на части. Храна, която се пресмята до стотинка. Това е ежедневието на хората, от които сега отново се иска доверие.
Политическата аритметика е проста – пенсионерите са дисциплинирани избиратели. Те гласуват. Но моралната аритметика е друга. Ако една партия твърди, че е социална, тя трябва първо да гарантира достоен живот на най-уязвимите. Не предизборни обещания. Не лозунги. А реални числа в банковата сметка.
Да искаш подкрепа от хора, които не могат да си платят тока, изисква или огромна самоувереност, или пълно откъсване от реалността. Политиката не е просто изборен резултат – тя е отговорност. И когато доходите изостават от цените, когато инфлацията изяжда спестяванията, думите вече не стигат.
Истинският въпрос не е кой ще спечели следващите избори. Истинският въпрос е: ще има ли някой куража да каже честно как ще се вдигнат пенсиите така, че хората да живеят, а не да преживяват?
Защото уважението към възрастните не се доказва с плакати. Доказва се със сметки, които могат да бъдат платени. И с пенсии, които позволяват живот с достойнство.
Post Comment