Без съмнение Христо Ботев се нарежда сред имената на най-бележитите български борци за свобода. Често обаче забравяме, че освен революционер, той е и един от най-гениалните поети, които светът е виждал. „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ отдавна не е само стих, а мото, символизиращо българската воля за свобода и порива към безсмъртието.

Навръх 150-ата годишнина от гибелта на Ботев пред камерата на БГНЕС застава един от неговите наследници – Боян Ботйов. Разговаряме в къщата, построена в началото на XX в. от прадядото на Боян – Кирил Ботев, който е брат на великия български поет и революционер. Къщата е построена от видните калоферски майстори Кирил Маричков и Димитър Фингов, а в нея често е гостувал и великият Иван Вазов.

Сред портретите и преиздадените стихосбирки разказът ни връща 150 години назад – в едни трудни времена, които обаче раждат безброй примери за национална гордост.

 

Самият Кирил Ботев участва в четата на брат си, която през пролетта на 1876 г. пленява парахода „Радецки“ и поема към Балкана, разказва неговият потомък. След последното сражение на четата при Милин камък Кирил обърква посоката.

„Бил е болен, не се е чувствал добре и заедно с друг четник – Иваница Данчев, който става негов приятел и с когото след Освобождението си кореспондират, се отправят на север. Стигат до Лом, където се укриват в къщата на Димитър Маринов – известния етнограф и учен. Димитър Маринов изпраща един от своите слуги да купи обувки за Кирил, защото неговите са били скъсани. В кундурджийницата се усъмнили заради големия размер – Кирил е носил обувки номер 46. По този чирак откриват двамата четници, арестуват ги и ги съдят“, каза Боян Ботйов.

Благодарение на блестящата защитна реч на Илия Цанов Кирил отървава въжето, но е осъден на 15 години заточение. От цариградския затвор е изпратен в Сирия, където престоява при много тежки условия.

„След Освобождението, по силата на Санстефанския мирен договор, се връща в България. Става учител във Враца, след това разбира, че в София е сформирано Военно училище, завършва неговия първи випуск през 1879 година и оттам нататък започва военната му кариера“, разказа неговият потомък.

Впоследствие Кирил Ботев е заместник-военен министър през 1913 г., а след оттеглянето си се занимава с пчеларство и отглежда гълъби и други птици. Умира на 88-годишна възраст като последния жив четник от четата на Христо Ботев.

„Но туй щат братя да видят“

Още в прогимназиалните години българските ученици се запознават с поемата на Христо Ботев „На прощаване“. В нея много важно място заема заветът, който лирическият герой иска да предаде на своите „братя невръстни“. Сякаш Ботев за пореден път чрез словото си предсказва собствената си съдба, тъй като неговите братя Кирил и Боян тръгват по стъпките му.

„Можем да го кажем с още по-голяма сила за най-малкия брат – Боян, чието име нося аз. Той на 19 години загива в Сръбско-българската война през 1885 година. В тази война Кирил е командир на Трети конен полк. Боян, в сраженията при местността Три уши край Сливница, е намушкан със сръбски щикове, прострелян е и след три дни мъки умира в ръцете на брат си Кирил“, заяви Боян Ботйов.

Другият им брат – Стефан, е бил директор на Народната библиотека и едва 36-годишен умира от туберкулоза.

„Поради болестта си Стефан не може да се включи по-активно в бойните действия на четата, но е помагал на брат си Христо през емигрантските години в Румъния“, твърди наследникът на славния род.

Макар и славна, съдбата на героя сякаш неизбежно върви ръка за ръка с ранната смърт. Днес е трудно да си представим какво е да надживееш трима синове. Това обаче се стоварва върху майката на Христо и Кирил – Иванка Ботева. Тя умира през 1911 г., като дори надживява дъщерята на Христо – Иванка, която умира едва 30-годишна.

Българите не са страхлив и малодушен народ

„В крайна сметка са постигнали това, което за тях е било най-свято и важно – свободата, дошла с Освободителната руско-турска война“, каза Боян Ботйов, говорейки за подвига на Ботевата чета.

Той определи четата като своеобразен епилог на Априлското въстание и „мост между въстанието и обявяването на Руско-турската война“.

„Христо Ботев има една мисъл, че само онзи е свободен, който може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Само ако си свободен, можеш да се наречеш човек в пълния смисъл на думата. Това е била неговата най-свята мечта – да види свободна България“, каза неговият потомък.

След като четата преминава Дунава, по пътя си към Стара планина тя не среща помощта, на която войводата се е надявал. Боян Ботйов обаче не е склонен да съди с лека ръка и да обвини народа в предателство към своя предтеча.

„Няколко души са помагали за превеждането на обоза на четата през буйните реки, които са преминавали през пролетта на 1876 година. От Враца също не бива да укоряваме хората, че не са тръгнали, защото градът е бил обграден от турска войска. Така че е сложно. С лека ръка някои хора казват „страхлив народ“, „малодушен“ и така нататък. Да, има го това, но не е само при българите. Това е присъщо на всеки народ. И с предателствата е така. Не може да се каже, че българите са някакво изключение в европейската история“, добави той.

Световният гений Ботев

Личността на Христо Ботев далеч надхвърля границите на националното. Епохалният му поетичен талант го превръща в най-познатия по света български творец. Негови стихове са превеждани на над 40 езика, включително на няколко езика в Индия, в Монголия, в Латинска Америка и на много други места по света.

„Това е човек, когото познават много добре в Европа и по света. Още повече е познато неговото дело – подвигът на четата. След Априлското въстание около 60% от журналистическите материали в Европа и Латинска Америка по темата са били посветени именно на четата на Христо Ботев“, заяви Боян Ботйов.

Стиховете на Ботев красят дори стените на Сорбоната, където е изписана легендарната строфа от „Хаджи Димитър“:

„Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее –
Балканът пее хайдушка песен!“

Демиургът на българския kleos

В света на древните гърци е съществувала концепция за върховна добродетел, наричана kleos – безсмъртната слава, която получава героят благодарение на своите подвизи и смъртта си на бойното поле. Хилядолетия по-късно Ботев пресъздава тази концепция чрез своето творчество. Неравната битка в името на свободата може да коства живота на героя, но името му остава безсмъртно. Най-ясно изразена виждаме идеята в баладата „Хаджи Димитър“. Юнакът е смъртно ранен, но не умира. Денят е изпълнен с агония, но нощта носи облекчение на мъките и така цикълът се повтаря.

„Това е човек, който единствен сред нашите национални революционери съчетава по блестящ начин словото и действието. Защото и поезията му, в която описва собствената си гибел, и публицистиката му са идеално съчетани с героичната му смърт. Така митовете и легендите започват още след гибелта му и повтарят великата му творба „Хаджи Димитър““, каза Боян Ботйов.

Тъй като разговорът се състои в навечерието на 2 юни, когато свеждаме глави пред паметта на Ботев, неговият наследник заяви, че всяка година, когато зареват сирените, изпитва чувства, които не могат да бъдат описани.

„Мога да кажа, че тези три минути, в които звучат сирените, не са само за да спрат хората и да ги накарат нервно да погледнат часовника си. Те са време да преосмислим някои неща от историческото ни минало. Да се замислим, че сме на тази земя свободни. Да си спомним, че заветите на Христо Ботев и на цялата плеяда възрожденски дейци за свободна и независима България в най-общ смисъл са се сбъднали. Това е смисълът на тези сирени – да се замислим за творчеството му, за дейността му, за образа му“, каза Ботйов.

Боян твърди, че 150 години по-късно никой български творец не е успял да надмине гения на Ботев.

„И това не е само субективното мнение на един наследник. Проф. Кирил Топалов, известен наш писател, драматург и дипломат, е казал, че от всички възрожденски дейци – от Паисий и Софроний, през Левски, Раковски, Ботев и останалите – именно на Ботев съдбата е отредила чрез своя гений и идеал да осмисли една цяла епоха“, завърши той. | БГНЕС