„Не е от еврото“: Това е тоалетната в подлеза на Централна гара в Пловдив. До влизането на еврото цената беше 1 лев, 0,51€. Сега е 1€. Явно са подобрили двойно качеството

Еврото влезе. Тоалетната поскъпна. Съвпадение? Разбира се.

Това е тоалетната в подлеза на Централна гара в Пловдив. Малка, скромна, без златни кранове, без аромат на лавандула от Прованс. До въвеждането на еврото цената беше 1 лев, или 0,51 евро. Днес табелата е пределно ясна: 1 евро. Преведено на стар български — 1,96 лв. Почти двойно.

Но не е от еврото. В никакъв случай.

Официалният разказ гласи, че нищо не поскъпва заради смяната на валутата. Всичко било „закръгляване“, „пазарна логика“, „обективни фактори“. Само че в подлеза логиката мирише на амоняк, а факторите са видими с просто око: цената е удвоена. Качеството? Същото. Плочките не са по-лъскави, хартията не е по-мека, а преживяването не е „европейско“. Единствено цифрата е пораснала — като по учебник.

Това не е изолиран случай, а учебна демонстрация как „преходът“ работи на дребно. Първо се сменя табелата. После се обяснява, че нищо не се е променило. Накрая хората свикват. Защото тоалетната не може да се бойкотира без последствия.

И тук идва иронията: когато поскъпне токът, горивото или хлябът, винаги има виновник някъде далеч. Когато поскъпне тоалетната — виновник няма. Просто еврото е по-голямо число. А числата, както знаем, не хапят. Само бъркат в джоба.

„Явно са подобрили двойно качеството“ — казват хората с усмивка. Да, подобрението е налице. Подобрено е събирането на пари. Останалото е както преди.

Но не е от еврото. Никога не е. Докато не стане навсякъде.