Не ме засяга мизерният ви живот в България, но ще ви избера президент!

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Не ме засяга мизерния ви живот в България, защото живея повече от 32г. в една западна, сводна и демократична европейска страна, но ще гласувам – на пук на вас – за Гюров и Кандев

Гадни, мръсни комунистически мекерета.
Не ме засяга мизерния ви живот в България, защото живея повече от 32г. в една западна, сводна и демократична европейска страна, но ще гласувам – на пук на вас – за Гюров и Кандев.
Ще гласувам, защото не желая да се срамувам…да посоча България, като моя родина.
И, не. Не живея в чужбина.
Живея в Европа, бе, говеда.
„Познавам го Андрей от дете. И двамата сме 75 ти набор. Учихме в Езиковата гимназия в Благоевград. Аз Немски, той Английски. Не в един випуск, защото аз бях от “шест годишните”. Андрей не беше типичното отличниче, любимец на преподаватели и връзкар. Той беше умно момче, но още по-важно и ценно – добро и скромно момче! Винаги с усмивка. Позитивен, приятелски, истински.
След гимназията, аз заминах в казарма, а той започна университетските си учения. След малко ще ви поясня повече, да не губите нощен сън.
Пътеките ни отново се пресякоха в заветната 1997 година, в Truman State University in Kirksville, Missouri. Учихме Икономика. В Труман, Андрей отново бе пълен отличник. Но не само. Той отново бе умен, отличителен, добър и отзивчив човек.
През какво сме преминали само ние си знаем!
Никакви глезотии. Никакви спонсори, богати родители да плащат, никакви шмекерии или измами. Плащали сме двойни на Американските университетски тарифи, защото бяхме интернационални студенти. Пълна учебна програма, семестър след семестър и в същото време къртовска работа до 60 часа на седмица по някога. Година след година. Без значение дали е уикенд, празник, болен, здрав.
Не можехме да си позволим да идем на доктор. Един мой приятел доктор идваше в квартирата да ни прегледа. Спомням си случай с ушна инфекция на Андрей и да не можеш да си позволиш хиляди долара медицински разходи!!
На връх на скъпото обучение ни предстояха и лични разходи. Докато разни първокурсничета караха нови коли Lexus и Acura, ние се движехме с втора употреба колела за $5. Андрей никога не се провали или отказа от натиска. Поддържаше си отличния успех, стипендии и няколко работи с часове къртовски труд. И отново с усмивка и положителен заряд.
Гледали сме филми заедно, живели сме и под един покрив за известно време.
Отличието на Андрей обаче беше автентично. Както вече споменах, той не беше типичният зубър и книжен плъх. Той беше различен. Веднъж ми спомена, че иска отново да завърши с пълно отличие, не заради самите оценки. Не числата го вълнуваха, а да направи родителите му горди! Речено, сторено. Той завърши по-бързо от всички нас, с пълно отличие отново и родителите му бяха едни от много малкото шепа хора, които заедно със своите деца с най-висок успех станаха прави на пълен стадион от овации на церемонията на официалното завършване.
Спомням си и друга една случка. Няма да споменавам името на професора. Всеки го беше страх от него. Едно от “чудовищата” в отдела Economics. Но не и Андрей. Веднъж се стигна до личен дебат между двамата, който прекоси граници и стана много задълбочен, сериозен и дълъг. Питах Андрей как се осмелява да кръстоса сабя със самия “дявол”. По този начин Андрей си рискуваше оценката, работата, реномето и препоръки за докторантура по-късно.
Андрей отстояваше своята позиция, че неговото решение на проблема е правилно, а професора греши, базирано изцяло на логика и математически подход. Не на его. Андрей се оказа прав. Професорът в грешка и бесен. Андрей не се огъна въпреки високите рискове. Реакцията и борбата му бяха по-впечатляващи от знанията и подхода му.
След като завърши Труман, отиде да работи за кратко време в Чикаго и след това, тъй като му беше мечта, отиде да продължи докторат по Икономика във Виена.
След това, професионална кариера в Австрия, после позиции в България и останалото както казват е история.
Всичкото това го казвам, защото е личен опит и наблюдение. Неговият талант, трудолюбие, отзивчивост и отдаденост са математически постоянни. Едно още по-интересно наблюдение е, че Андрей бива търсен. За всички негови позиции. Минали и сегашни. Не като голямата купа гъзолизи и връзкари в Майка България.
Той ви показа многократно. Интелект и умения. На фона на разни клоуни в политическия ефир.
Преди някоя година като си бяхме в Банско, случайно беше видял, че сме в България. Писа ми съобщение, че е в Банско в момента. Намери 5 минути време да излезне от залата, в която провеждаха предизборна кампания, да дойде да стиснем ръка, да го запозная с жена ми и децата ми, знаейки, че гласове от нас не може да получи. Но защото е добър човек!
Някои хора не искат и здрасти да ти кажат на улицата. Или съобщение да ти пишат. Камо ли да зарежат главни задачи и да се откъснат за малко да те видят!
Някои дами и господа губят ценен нощен сън заради казармата. Спокойно. Всичко е легално, логично и обяснено. Аз докато набичих 111 караула и допълнителни дневалства, Андрей вече си градеше кариерата. Не се е “спасил” с адвокати, а с обстоятелства. Докато учи, законът се променя и задължителната служба става професионална. Не знам как това е толко трудно да се асимилира.
И да ви припомня, вие гласувате за президент на България! Не за дневален за 24 часа.
Андрей, поздравления! Гордеем се с теб, че си кандидат президент! Пожелавам ти успех! И всичко най-добро и в личния и професионален живот! Крепко здраве, семейно щастие, добри приятели и Бог да е с теб!!!“
-George Ivanov Gintchin