Неговият живот с коса до 1989-та

Киро Брейка разказва живота си без маски: „Моят живот с коса до 1989 година“

„Без пудрене, без маски и без да се правя на светец.“ Така представя книгата, която току-що завърши и за която сам признава, че е написал много по-бързо, отколкото е очаквал.
Заглавието е достатъчно красноречиво: „Киро Брейка – Моят живот с коса до 1989 година“.
И ако човек очаква поредната лъскава автобиография, в която авторът е представен като герой без недостатъци, очевидно ще остане изненадан. Поне според самия Брейка това няма да бъде така.
„Вътре съм налял нещата точно така, както си бяха“, заявява той. Без опити да изглажда ръбовете на миналото и без да се представя за човек, който никога не е грешил.
Детството, дивата младост и годините преди 1989-а
Книгата връща читателя в един свят, който за мнозина вече е история, а за други – личен спомен.
Брейка обещава да разкаже за детството си, за дивата младост и за „всички глупости и простотии“, които според собствените му думи са правили навремето.
Именно това вероятно е и най-интересната част от подобен разказ – не голямата официална история, а малките лични истории на хората, които са живели в нея.
В книгата има място и за хубавите моменти, но и за онези преживявания, които човек предпочита да остави зад гърба си.
„Разказал съм за хубавите моменти, за тежките шамари от живота, за хората, с които ме сблъска съдбата, и за всичко, което ме направи мъж“, казва той.
Това е и своеобразната граница на разказа – 1989 година, когато приключва една епоха и започва друга.
На едни страници ще се смеете, на други – ще се чудите
Ако се съди по представянето на самия автор, книгата няма да бъде мрачен мемоар, изпълнен единствено с тежки спомени.
Напротив.
Брейка обещава, че на някои страници читателят ще се смее от сърце, докато на други може буквално да се хване за главата и да се пита как изобщо са се случвали подобни неща.
И може би точно в това е замисълът на книгата.
Не да покаже един идеализиран живот, а един живот такъв, какъвто неговият автор твърди, че го е преживял и запомнил.
„Аз не съм такъв и никога няма да бъда“, казва той по повод опитите човек да се представя за светец.

От интернет образа към книгата
През последните години Киро Брейка изгради разпознаваем образ в българското интернет пространство. Неговият директен език, категоричните му позиции и специфичният начин, по който разказва историите си, му донесоха огромна аудитория.
Сега той прави нещо различно – вместо поредното видео или публикация разказът му е събран между кориците на книга.
И това има значение.
Видеоизповедта живее няколко минути. Публикацията в социалните мрежи потъва сред следващите десетки публикации. Книгата остава.
А когато човек реши да разкаже живота си до 1989 година, неизбежно разказва и за времето, в което е израснал – за улицата, приятелите, семейството, правилата, забраните, забавленията, неприятностите и онзи различен ритъм на всекидневието, който днес трудно може да бъде възстановен само от учебниците.
„Който иска – да я прочете“
Самият Киро Брейка не крие, че книгата е личният му разказ и че тя е написана от неговата гледна точка.
„Това е моят живот до 1989 година. Без филтри и без чужди сценарии. Така, както аз го изкарах, както аз го преживях и както го помня“, заявява той.
Тъкмо затова книгата трябва да бъде четена преди всичко като лична изповед и спомен, а не като официална история на епохата.
За едни разказът вероятно ще бъде забавен. За други – провокативен. Трети може да се разпознаят в него или да си припомнят собствената си младост.
Но едно е сигурно – Киро Брейка очевидно не е имал намерение да пише скучна автобиография.
„Който иска – да го прочете и да разбере истината!“
Така самият той отправя поканата към читателите.
Книгата „Киро Брейка – Моят живот с коса до 1989 година“ може да бъде поръчана от официалния сайт на автора: kirobreika.com.
А дали зад шумния интернет образ ще се окаже история, която си заслужава да бъде прочетена – това вече всеки читател ще трябва да реши сам.