Нека се поклонят сърцата и съвестите ни пред паметта на героите-антифашисти от „Дерменка“. Поклон
Заплакала е Средна гора – и камъните и пръстта, и дървето и вършето! Заплакала е „Дерменка“. Свири зимен вятър в клоните и пее песента за „Гита и Георги, двамата…“ Години вече „Дерменка“ плаче. Плаче за героите от 20 и 21 януари 1944-та – и огорчена плаче, че някои, уж следовници на безсмъртните, потънали в партийни сметки от бакалията, не знаят нито тя къде е, нито за куршумените й рани…
И хвала на брезовци, че пазят огнената й памет. И още сбират на всеки 20 януари хора от двете страни на Средна гора да почетат саможертвата на едни млади хора, чийто живот угаснал на „Дерменка“, а смъртта им се е превърнала в звезда, огряла българския път към свободата и към европейското семейство…
20 януари 1944-та. 142 полицаи и 562 войници и офицери предприемат акция срещу партизаните от отряд „Георги Жечев“. Следите по девствения сняг са безпогрешен ориентир за преследвачите. Обкръжени и притиснати от многочисления противник, партизанската група от 26 души не е в състояние да даде траен отпор.
Закипява местността „Дерменка“. Падат убити първите двама полицаи, партизаните са обсипани с куршуми и бомби… Землянката се превръща в ад.
Партизаните се разделят на две групи. Едната се води от командира на отряда Гено Биков, другата – от Таню Каратанев, командир на чета. Търсят пролука в железния обръч през дълбокия сняг и смръзналото дере. Търсят спасение.
Загиват геройски 11 народни въстаници: политкомисарят на отряда Иван Чакъров, командирът на чета Таню Каратанев и Христо Енчев – и тримата от село Чехларе; Петър Стоянов от село Розовец и Ганка Балева от село Церетелево. Шестима са от чирпанските села – Трифон Танев и Таню Найденов от село Оризово, Недю Николов и Тотю Танев от село Голобрадово (дн. с. Гранит), Колю Маринов от село Радомир (дн. с. Колю Мариново) и Георги Филчев от село Опълченец.
На следващия ден, 21 януари, пред наредените партизански трупове и отрязани партизански глави от полицейския арест в Чирпан докарват партизаните Христо Танев от село Малко Шивачево (дн. с. Гита), Дечо Троев и Делчо Вътев Троев – и двамата от село Винарово, и Гита и Георги Господинови от Малко Шивачево – сестра и брат. След тежък бой и мъчения Гита, Георги и Дечо са разстреляни. Разстрелян е и друг партизанин, воден от полицията по време на блокадата – Димитър Желев…
Христо и Делчо оставят живи, за да ги мъкнат по други полицейски акции.
Убийците на народните борци при „Дерменка“ са наградени от фашисткото правителство с 940 хиляди лева…
Читателят може да прочете тези редове в „История на Чирпан и Чирпанско“. Или в книгата на Вълчо Турийски „Дерменка“. Или в архивите на МВР и на Народния съд… И в спомените на оцелелите в боя партизани.
Тази трагедия остава завинаги тежка люта рана в гърдите на Средна гора и българското съпротивително движение от 1941-1944 година…
Между два върха в Средногорието – Братан и Каваклийка! – е чистилището „Дерменка“. Там са пътеките на Янко Иванов от 1925-а, препасали планината като патронни ленти. Там още личат дирите от боя през януари отпреди седемдесет години.
Там са предупредителните знаци на българската ни съдба: да помним!
Днес може да не знаеш, но не може да не искаш да узнаеш за „Дерменка“. Както и за Ястребино и Белица, за Батулия и Балван, за Зюмбюлюка и Жабокрек.
И поне веднъж да не чуеш песента на Атанаска Тодорова от Чирпан за „Гита и Георги, двамата…“
Нека се поклонят сърцата и съвестите ни пред паметта на героите от „Дерменка“. Поклон.
––––––-
Трифон Митев
Източник: вестник ДУМА, 22.01.2014 г.

Post Comment