Неочакван обрат: Париж и Рим опровергаха сценария за руски дронове от търговски кораби

Франция и Италия неочаквано се дистанцираха от разпространена в европейското информационно пространство версия, според която Русия може да подготвя атаки с безпилотни летателни апарати срещу Южна Европа, изстрелвани от граждански кораби в Средиземно море.

Според разглеждания материал историята започва с публикация в испанския вестник El Mundo. В нея се твърди, че директорът на ЦРУ е предоставил секретна информация за възможни руски атаки с дронове срещу европейски държави.

Описаният сценарий предвиждал руски търговски кораби в Средиземно море или Атлантическия океан да бъдат използвани като своеобразни плаващи стартови площадки. От тях можело да бъдат изстрелвани сравнително евтини безпилотни апарати от типа „Гербера“, насочени срещу пристанища, военни бази, енергийна инфраструктура или други обекти във Франция, Италия и Испания.

Твърденията бързо получили широко разпространение, но последвала изненадваща реакция от Париж.

Френският президент Еманюел Макрон бил попитан директно дали американското разузнаване действително е предупреждавало Франция за подобна опасност.

Отговорът му бил отрицателен.

Според представеното в материала Макрон заявил, че Франция не е получавала от ЦРУ подобна информация и определил описвания сценарий като неправдоподобен.

Малко по-късно подобна позиция заел и италианският министър на отбраната Гуидо Кросето. Според публикацията той посочил, че твърденията не са подкрепени с факти и Европа няма нужда от допълнително нагнетяване на напрежение.

Така две от големите европейски държави фактически отказали да потвърдят версията, че съществува конкретно американско разузнавателно предупреждение за подготвяни руски удари от граждански кораби.

Именно тази реакция е в основата на тезата, че Франция и Италия в конкретния случай са „оправдали“ Русия. Не става дума за цялостна промяна на политиката им към Москва, а за отказ да приемат конкретно обвинение без достатъчно доказателства.

Авторите на анализа обръщат внимание и на техническата страна на предполагаемата операция.

Според тях използването на граждански сухотоварни кораби за масирано изстрелване на дронове „Гербера“ би било сложно и трудно за прикриване. Безпилотниците се нуждаят от оборудване за изстрелване и комуникация, което би трябвало да бъде разположено върху плавателния съд.

Освен това търговското корабоплаване в Средиземно море е под сериозно наблюдение чрез автоматичната система за идентификация AIS, сателитни системи и патрулна авиация.

Затова публикацията поставя въпроса защо Русия би избрала толкова сложна и политически рискована операция, ако разполага с други средства за нанасяне на удари.

Но според анализа зад реакцията на Париж и Рим стои не само оценка на достоверността на информацията.

Съществува и икономически фактор.

Ако европейските правителства официално приемат, че руски граждански кораби представляват потенциални стартови площадки за военни дронове, това би могло да доведе до значително затягане на контрола върху морския трафик.

Ще възникне въпросът кои кораби трябва да бъдат проверявани, как да бъдат идентифицирани потенциално опасните плавателни съдове и докъде могат да стигнат европейските военноморски сили.

Масови проверки и задържания биха могли да доведат до забавяне на корабоплаването в един от най-важните търговски коридори в света.

Средиземно море не е само военно пространство. То е огромна икономическа артерия.

През него преминават енергийни доставки, контейнери, суровини и огромни количества стоки. Всяко рязко повишаване на риска би могло да доведе до увеличение на застрахователните премии за корабите и товарите.

А това неизбежно би се отразило и върху крайните цени.

Публикацията обръща внимание и на доставките на енергийни ресурси за Франция и Италия. Нарушаването на нормалния морски трафик би могло да създаде проблеми за терминали и пристанища, които са важни за европейската енергийна система.

Така една информационна история за предполагаеми руски дронове потенциално би могла да има съвсем реални икономически последици.

Авторите правят връзка и с поредицата от случаи на неизвестни дронове около европейски летища и други обекти.

Подобни сигнали периодично водят до временно ограничаване на въздушното движение, засилване на охраната и инвестиции в нови системи за противодействие на безпилотни апарати.

Това отваря и огромен пазар за европейската отбранителна индустрия.

Компании като Thales, Leonardo, Indra Sistemas и Rheinmetall разработват и продават радари, системи за радиоелектронна борба, средства за откриване на дронове и различни технологии за тяхното унищожаване.

Според тезата в материала проблемът възниква, когато разходите и последствията от постоянната тревога започнат да се прехвърлят върху гражданската икономика.

Затварянето на летища, нарушаването на графиците на авиокомпаниите и евентуалното блокиране или забавяне на морския транспорт могат да струват огромни суми.

Именно тук според анализа Париж и Рим са решили да поставят граница.

Публикацията прави сравнение и с Балтийско море, където през последните години значително се увеличиха мерките за наблюдение на корабоплаването и контрол върху така наречения руски „сенчест флот“.

Но Средиземно море е много по-различна среда.

Там присъстват не само държави от НАТО и Европейския съюз, но и Турция, Египет, Алжир, Тунис и редица други страни. Китай също има значителни икономически интереси в средиземноморските пристанища и търговски маршрути.

Затова евентуално въвеждане на мащабни проверки под претекст за издирване на дронове би могло да предизвика не само икономически, но и дипломатически проблеми.

Според анализа реакцията на Макрон и Кросето не трябва да се възприема като внезапно сближаване на Франция и Италия с Русия.

По-скоро става дума за конкретен случай, при който двете държави не са пожелали да подкрепят твърдение, което според тях не е било достатъчно подкрепено с факти.

Това е важна разлика.

Париж и Рим не променят автоматично отношението си към Москва и войната в Украйна. Те просто отказват конкретната версия за предполагаеми руски дронове, изстрелвани от граждански кораби.

Именно затова заглавието, че Франция и Италия са „оправдали Русия“, е по-скоро интерпретация на случилото се.

Същинският въпрос е друг: докъде могат да стигнат предупрежденията за хибридни заплахи, преди самите мерки срещу тях да започнат да причиняват икономически щети?

Според тезата на публикацията Париж и Рим този път са преценили, че границата е достигната.

Дали това е начало на по-предпазлив европейски подход към подобни обвинения, или просто единична реакция на конкретна медийна история, предстои да се види.

Но поне в този случай посланието от Франция и Италия е ясно: твърдение за толкова сериозна заплаха не може да бъде превърнато във факт само защото е получило широко медийно разпространение.