Олексий Кушч с мрачна прогноза: Населението на Украйна може да се свие до 10–15 милиона

Украйна може да се изправи пред демографска трансформация с последици за десетилетия напред, при която населението на страната да се свие до едва 10–15 милиона души. Това е една от основните прогнози на украинския икономически анализатор Олексий Кушч, представена в неговия цикъл „Краят на войната и трансформацията на глобалния свят“.

Според изложената от Кушч концепция проблемът вече не се свежда единствено до това кога и при какви условия ще приключи войната. Дори при прекратяване на бойните действия Украйна ще трябва да се справя с последствията от масовата миграция, ниската раждаемост, загубата на работна сила и променената структура на населението.

Кушч прогнозира, че в определен момент населението на страната може да се свие до между 10 и 15 милиона души.

Още по-сериозен според анализа му е възможният дисбаланс между мъжете и жените. В материала се прогнозира, че жените могат да представляват между 60 и 65% от останалото население.

Причините се търсят в няколко процеса, които протичат едновременно.

Милиони украинци напуснаха страната след началото на войната, като голяма част от тях са жени и деца. Много от тези семейства вече живеят от години в Германия, Полша, Чехия и други европейски държави.

Децата посещават местни училища, родителите работят, семействата постепенно изграждат нов социален кръг и се включват в икономическия живот на приемащите държави.

Именно затова Кушч поставя под съмнение очакването, че след края на войната огромна част от тези хора автоматично ще се върнат в Украйна.

Колкото по-дълго продължава животът им извън страната, толкова по-трудно според тази логика ще бъде решението за завръщане.

Към миграцията се добавя и драматичният спад на раждаемостта.

В материала се посочва ниво под 0,7 деца на жена. Ако подобна тенденция се запази продължително време, тя би означавала не просто намаляване на населението, а дълбока промяна във възрастовата му структура.

Това води и до следващия голям проблем: кой ще възстановява страната?

Кушч прави паралел с възстановяването на Западна Германия след Втората световна война. Тогава страната разполага с голяма работна сила, технически кадри и демографски потенциал, които позволяват огромните инвестиции да бъдат превърнати в реален икономически растеж.

При Украйна ситуацията според него може да бъде коренно различна.

Ако значителна част от хората в активна възраст останат зад граница, а населението продължи да застарява, дори наличието на средства за възстановяване няма автоматично да реши проблема.

Необходими са инженери, строители, лекари, учители, специалисти, предприемачи и милиони работещи хора.

Така демографската криза постепенно се превръща и в икономическа.

Особено тежък въпрос е пенсионната система.

При намаляващо население и ограничен брой работещи става все по-трудно чрез данъци и осигуровки да се финансират пенсии, социални плащания и здравеопазване.

В анализа се предупреждава, че подобна структура може да направи Украйна дългосрочно зависима от външна финансова подкрепа.

Но демографията е само едната част от прогнозата на Кушч.

Втората е свързана с бъдещото място на Украйна в архитектурата за сигурност на Източна Европа.

Според представената концепция Полша постепенно се превръща в основен военен и логистичен център по източния фланг на НАТО.

Варшава инвестира огромни средства във въоръжение и военна инфраструктура. Полската армия придобива южнокорейски танкове K2 Black Panther и самоходни гаубици K9 Thunder, развива се транспортната инфраструктура, а американското военно присъствие в района на Жешов придобива все по-голямо значение.

Именно тук Кушч използва понятието „гласис“.

Във фортификацията това е откритото пространство пред основната крепост, което трябва да забави и затрудни настъпващия противник.

Според неговата интерпретация Украйна рискува да получи именно подобна функция в бъдещата европейска система за сигурност: буферно пространство пред Полша.

При такъв сценарий Полша се превръща в укрепения логистичен център, докато Украйна остава територията с най-висок риск.

А това има директни икономически последствия.

Големият частен капитал избягва дългосрочни инвестиции в райони, за които съществува постоянен риск от нов военен конфликт.

Фабрика, логистичен център или голям индустриален комплекс се изграждат с хоризонт от десетилетия. Ако инвеститорът не може да бъде сигурен какво ще бъде положението след пет, десет или двадесет години, той може да предпочете Полша, Чехия, Словакия или друга държава от региона.

Така се появява опасността Украйна да получава достатъчно средства, за да поддържа функционирането си, но недостатъчно дългосрочен частен капитал, за да изгради нова икономическа основа.

Това е и една от най-тревожните части от анализа на Кушч.

Според него истинският проблем на следвоенна Украйна няма да бъде само разрушената инфраструктура.

Мостове могат да бъдат построени отново. Електроцентрали могат да бъдат ремонтирани. Жилища, пътища и предприятия могат да бъдат възстановени.

Много по-трудно е да бъде възстановен загубеният човешки капитал.

Ако милиони украинци останат постоянно в чужбина, ако раждаемостта остане изключително ниска и ако броят на хората в трудоспособна възраст продължи да намалява, страната може да се окаже в демографски капан.

Тогава въпросът вече няма да бъде единствено как ще приключи войната.

Ще бъде и каква държава ще остане след нея.

Именно това е централното предупреждение в анализа на Олексий Кушч: бъдещето на Украйна според него ще се решава не само на бойното поле и на масата за преговори, а и от това колко хора ще останат в страната, колко ще се върнат и дали ще има достатъчно работещо население, което да изгради икономиката отново.

В този сценарий прогнозата за 10–15 милиона жители не е просто число. Тя означава напълно различна Украйна: по-малка като население, по-зависима от външно финансиране и поставена между Русия и укрепващата военната си инфраструктура Полша.

Дали тази мрачна прогноза ще се сбъдне, не може да се знае предварително. Но Кушч поставя въпрос, който трудно може да бъде пренебрегнат: дори когато оръжията замлъкнат, демографските последици от войната могат да продължат поколения.