Неудобната история на къщата на Левски: от оригиналния дом останали само основите

Родната къща на Васил Левски в Карлово, пред която поколения българи се прекланят като пред национална светиня, не е запазената в автентичния си вид сграда, в която Апостола е роден и израснал.

Оригиналната постройка постепенно се руши след Освобождението и в крайна сметка изчезва почти напълно. Днешната къща е възстановена десетилетия по-късно върху старите основи, като за реконструкцията са използвани спомени на роднини на Левски, картонен макет и материали от други стари карловски къщи.

Историята започва след смъртта на майката на Апостола Гина Кунчева през 1878 г. Семейството изпада в тежко положение и имотът постепенно остава без необходимата поддръжка.

Къщата, изградена по характерния за епохата начин от дървени греди, плет, кал и камък, започва да се разрушава. В продължение на десетилетия мястото остава занемарено.

Едва в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век започват организирани усилия родният дом на Левски да бъде възстановен.

Особено любопитна е историята около легендата, според която бъдещият музей бил спасен от разрушаване от полковник Петър Димков и въоръжени войници.

Според разпространявания през годините разказ общинските власти планирали да прокарат улица през мястото, а Димков изпратил войници, за да предотврати разрушаването.

Архивните документи обаче представят различна картина.

Още на 5 октомври 1928 г. Карловският общински съвет приема решение за промяна на регулацията именно с цел запазване на историческото място. Самият Петър Димков пристига като командир на гарнизона в Карлово години по-късно, през 1933 г.

Тогава вече практически няма запазена къща, която да бъде спасявана от събаряне.

Истинското възстановяване започва през октомври 1933 г., когато е създаден обществен комитет с участието на кмета Аристотел Янакиев и историка Димитър Страшимиров.

Пред тях стои изключително трудна задача.

Не съществувал архитектурен план на старата къща, нямало запазена подробна скица, нито снимка, която да показва точно как е изглеждала постройката по времето на младия Васил Кунчев.

Тогава решаваща роля изиграват спомените на хора, които са познавали сградата.

Още около 1930 г. братовчедът на Левски Васил Караиванов започва да възстановява по памет разположението на помещенията. Христо Фъргов използва сведенията му, за да изработи картонен макет на къщата.

През есента на 1933 г. започват разкопки на мястото. Войници от местния 21-ви пехотен полк участват в тежката физическа работа.

Под земята са открити старите каменни основи на сградата.

Именно върху тях започва изграждането на новата постройка.

За да бъде максимално точно възстановено вътрешното разпределение, са потърсени и племенниците на Васил Левски, дъщерите на сестра му Яна.

Гина Загорска, София Зидарова и Елена Красева разглеждат изработения картонен модел и посочват къде според спомените им са се намирали отделните помещения, огнището, гостната, зимникът и долапите.

След тези уточнения архитект Димитър Иванов изработва строителния проект.

Темповете са впечатляващи.

Общественият комитет е учреден на 14 октомври 1933 г., а само 41 дни по-късно, на 23 ноември, вече е съобщено, че къщата е завършена в груб строеж.

Използвани са и множество стари строителни материали.

Жителите на Карлово са призовавани да предоставят греди, дограма, обков, камъни и керемиди от стари възрожденски къщи. Така новоизградената постройка получава максимално близък до епохата облик.

Това означава, че част от материалите, които посетителите виждат днес, действително са на повече от век, но не всички произхождат от оригиналния дом на семейство Кунчеви.

От автентичната къща на Левски са запазени преди всичко старите каменни основи и част от каменните стъпала към зимника.

Стените, чардакът, покривът, таваните и голяма част от останалата конструкция са възстановени през 1933 г.

Любопитна е и историята на прочутото скривалище в къщата.

Днешният му вид също е музейна възстановка. То е реконструирано няколко години след основния строеж, през 1937 г., по устни сведения на роднини и под ръководството на специалисти.

Подобна е ситуацията и с много от предметите в интериора.

Медни съдове, домакински принадлежности, чекръци и други вещи са събирани от Карловския регион, за да пресъздадат максимално убедително бита на едно възрожденско семейство.

Това обаче не означава, че къщата е фалшификат.

Напротив, историята на нейното възстановяване отдавна е известна на специалистите и е описвана в музейни и исторически изследвания.

Истинската стойност на мястото е различна.

Днешната родна къща на Васил Левски е възстановка, изградена върху автентичното място и старите основи на семейния дом. Тя е създадена благодарение на спомените на негови близки, труда на историци, архитекти, войници и обикновени жители на Карлово.

И може би именно това прави историята ѝ още по-силна.

Защото къщата не е само паметник на живота на Апостола. Тя е и свидетелство за начина, по който едно общество, макар и десетилетия по-късно, решава да възстанови и съхрани мястото, свързано с един от най-почитаните българи.