Невероятният обрат през 1943 г.: Как над 1000 бойци от бригада на СС преминават при съветските партизани

Един от най-необичайните епизоди на Втората световна война се разиграва през лятото на 1943 г. в окупираните територии на Беларус. Подразделение, което дотогава служи на германската страна и участва в борбата срещу съветските партизани, внезапно обръща оръжията си и преминава на страната на доскорошния враг.

Става дума за 1-ва руска национална бригада на СС „Дружина“. Основната част от личния ѝ състав е съставена от бивши съветски военнослужещи, попаднали в германски плен и впоследствие приели да служат на германците.

Начело на формированието стои Владимир Гил, известен и с псевдонима Родионов. Преди войната той е полковник от Червената армия, но след попадането си в плен се озовава от другата страна на фронта.

„Дружина“ е използвана предимно за борба със съветските партизани. Формированието участва в наказателни и контрапартизански операции в Беларус. След него остават изгорени села, убити цивилни и хора, принудително изпращани на работа в Германия.

Изглежда, че връщане назад няма.

Но през 1943 г. ситуацията на Източния фронт започва да се променя драматично.

Новините за тежките сражения и неуспехите на германската армия достигат и до бойците на „Дружина“. Загубите при операциите срещу партизаните също оказват влияние върху морала. В самата бригада започват конфликти, недоволство и разговори за възможно преминаване обратно на съветска страна.

Съветските партизани забелязват колебанията.

Започва активна пропагандна операция. До бойците достигат листовки и послания, а до офицерите са изпращани индивидуални призиви. Основното послание е просто: все още имат възможност да изкупят стореното, ако обърнат оръжието срещу германците.

Подобно преминаване вече има прецедент. Още през ноември 1942 г. рота от около 75 души напуска германската страна и се присъединява към партизаните.

Истинският обрат обаче настъпва през август 1943 година.

На 16 август Владимир Гил провежда тайна среща с представители на партизанския отряд „Железняк“. Двете страни договарят условията за преминаването.

На бойците е обещана неприкосновеност, възможност за реабилитация, възстановяване на военните звания и право да поддържат връзка със семействата си. Гил поставя и свое условие: да запази командването над хората си.

Споразумението е постигнато.

Същия ден започва едно от най-необичайните масови преминавания от едната страна на фронта към другата през Втората световна война.

Гил и верните му офицери обикалят подразделенията и призовават бойците да се обърнат срещу германците. Следват арести на част от противниците на решението и действия срещу намиращите се наблизо германски военнослужещи.

Резултатът е впечатляващ.

На 16 август 1943 г. 1175 въоръжени бойци от „Дружина“ преминават на страната на съветските партизани.

По-късно към тях се присъединяват още около 700 души.

Не всички обаче приемат решението. Над 500 бойци напускат и търсят убежище в германските гарнизони.

След преминаването старата „Дружина“ фактически престава да съществува. На нейно място е създадена 1-ва Антифашистка партизанска бригада, а Владимир Гил-Родионов остава неин командир.

Съветското ръководство обаче няма намерение просто да забрави миналото на новите си съюзници. Към формированието са изпратени около 400 партизани и политически работници, а органите за държавна сигурност започват проверка на личния състав. При нея са открити и германски агенти.

Отношенията между старите партизани и бившите им противници остават сложни. Много партизани отлично помнят загиналите си близки и другари от предишните операции на „Дружина“.

Но бившите колаборационисти вече трябва да доказват избора си на бойното поле.

Те са изпращани в тежки сражения и понасят огромни загуби.

Съветската страна използва преминаването на бригадата и като силен пропаганден символ. През септември 1943 г. Гил получава звание полковник и е награден с орден „Червена звезда“. Част от бойците му също получават отличия.

Краят на формированието идва през пролетта на 1944 година.

През април германските сили започват мащабна операция срещу Полоцко-Лепелската партизанска зона. В тежките сражения участва и бившата „Дружина“.

Загубите са катастрофални.

Подразделението губи над 90% от личния си състав и практически престава да съществува като организирана бойна сила.

Самият Владимир Гил-Родионов загива в бой на 14 май 1944 година.

Така приключва историята на едно от най-противоречивите формирования на Източния фронт: съветски военнослужещи, превърнали се в германски колаборационисти, участвали в наказателни операции, а след това отново обърнали оръжията си и воювали срещу германците.

История, в която границата между предателството, оцеляването, страха и опита за изкупление се оказва далеч по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.