Няма вече друг начин гласът народен да бъде чут, освен бунт. И това ще се случи на 28 юни, Видовден. Стягайте се, приятели, жребият е хвърлен, иде Видовден!
Иде Видовден: Когато търпението свърши, остава само бунтът
„Няма вече друг начин гласът народен да бъде чут, освен бунт.“ Тези думи не са просто израз на гняв. Те са диагноза на времето, в което живеем – време на безизходица, на търпение, което е преминало в отчаяние, на надежди, смазани от цинизъм. Но и време на пробуждане.
Българският народ от векове е свикнал да търпи. Мълчи, стиска зъби, чака. Но и най-търпеливият народ има своя предел. Днес този предел е достигнат. Стига! Стига подмяна, лъжи и гавра с достойнството на обикновения човек. Стига кухи обещания, прикрити зад маски на демокрация и реформи, които обслужват единствено тесни кръгове от властимащи.
На 28 юни идва Видовден. Денят, в който – според народното вярване – всяка неправда излиза наяве. Денят, в който „всеки си намира майстора“. И точно тази дата е избрана неслучайно. Защото Видовден е не просто символ – той е предупреждение. Съвестта на народа се събужда, а когато тази съвест се превърне в бунт, никаква институция, охрана или пропаганда не може да я спре.
Жребият е хвърлен.
Думите вече са казани. Маските са свалени. Народът не моли, не чака, не се надява. Той тръгва. Не заради омраза, а заради любов – към децата си, към земята си, към онова, което би могло да бъде България, но което му е отказано десетилетия наред.
Видовден не идва, за да руши. Той идва, за да пречисти. Приятели, стягайте се. Не за битка с брат срещу брат, а за борба със страха, с апатията, с робското примирение. Бъдещето не се подарява – то се отвоюва.
На 28 юни няма да има просто протест. Ще има зов. Ще има глас, който отдавна мълчи. И когато този глас се извиси, никой няма да може да каже, че не е чул.
Иде Видовден.
Post Comment