Ново социологическо проуване: 77% от българите подкрепят Русия във войната
Проучване на агенция „Социона“ разбуни духовете с резултати, които звучат толкова драматично, че спокойно могат да се конкурират с финала на „Ергенът“. Според данните цели 77% от българите подкрепят Русия във войната, 10% внимават да не си развалят отношенията с Киев, а останалите 13% очевидно са решили, че политиката не бива да пречи на неделния обяд с баба.
Кулминацията идва с внушителните 91% одобрение за Владимир Путин като лидер. Ако това беше изборна надпревара в социалните мрежи, резултатът щеше да е категоричен — повече лайкове от всяка котка в интернет. Излиза, че Путин е по-популярен в България от лютеницата, родопската гайда и „Под прикритие“, взети заедно.
Докато западните анализатори се чудят какво точно се случва на Балканите, българинът гледа ситуацията доста по-просто. „Поне не си мени мнението през пет минути като нашите“ се превръща в универсално обяснение. В свят на политическа турбуленция стабилността — или поне усещането за такава — изглежда като най-търсената валута.
Политолозите, поне в тази сатирична реалност, търкат очи и проверяват таблиците си отново и отново. Формулите излизат, процентите съвпадат, а междувременно бабите потвърждават с носталгия: „Напомня ми на едно време.“ И това „едно време“ сякаш продължава да живее в общественото съзнание повече, отколкото мнозина биха признали.
Разбира се, не липсват и по-екзотични обяснения — от масова хипноза чрез стари руски песни до колективна носталгия по евтиния бензин и идеологически подредения свят. Истината вероятно е по-прозаична: смесица от разочарование, навик и търсене на сигурност в несигурни времена.
На този фон идеите за паметник на Путин в Пловдив или почетно гражданство на Гоце Делчев звучат като логично продължение на абсурда. Хиперболата тук не е просто за смях — тя подчертава едно дълбоко разделение в обществото и объркване за посоката, в която страната трябва да върви.
И ако цялата тази картина изглежда като шега, то тя е от онези шеги, които карат човек да се замисли. Защото зад иронията прозира нещо съвсем реално — сложната, противоречива и често парадоксална българска гледна точка към света.
Post Comment