Общественици настояват за ключови поправки в Закона за българския език преди второто четене на 2 декември
До
председателя
на Народното събрание
Михаела
Доцова;
председателя
на Комисията по образование и наука
Димитър Здравков;
председателя
на ПГ на ПП „Възраждане”
Костадин
Костадинов
С
копие до
президента
на Република България
Илияна
Йотова
Относно:
Предложение
за промени и допълнения в проектозакона
за българския език
Уважаеми
Дами и Господа,
Отстояването
на
идентичността
е
основна
причина
за
уважение.
Всяка
държава,
заявила себе си със своята същност –
език, култура, народ, история
и
територия,
е дала знак, че е трайно присъстващ
фактор на международната сцена.
Проектозаконът за българския език,
макар и закъснял, е зряла крачка именно
към такава заявка и променя статута на
България като факт.
Днес
в България и особено в столицата й София
(премъдрост
Божия),
хиляди табели на ресторанти, кина,
книжарници, магазини, пазари и други са
изписани на английски език.
Сайтът
на правителството е government.bg,
а в училище компютърната зала е STEAM.
Трудно
е да се твърди, че сме в родината си, ако
се ориентираме по такива артефакти.
Възрастните
хора изпитват затруднение да разчетат
всички указания на английски, а гражданите
се питат защо в собствената им държава
родният език не е закон – духовен и
политически.
Една
лоша практика от близкото миналото,
основана на
неправилно тълкуване на
Закона за транслитерацията, чийто обект
е ограничен до географските и историческите
наименования на области и личности,
допусна недопустимото в
българския
обществен
живот.
Днес
министерствата
в
Република
България
потвърждават
автоматично
регистрация
на
въпрос,
отправен по електронен път, както на
български език, така и на български,
но с латински букви. Защо?
Общините
събират такси за паркинг отново с текст,
който е изписан с латински букви.
КАТ
и
НАП
издават
двуезични
документи
– на
български
и
на
английски.
В
Националния дворец на културата
момичетата, които упътват къде да
седнем, носят
жилетки, на които пише Event
Angels.
Общината
организира Sofia
Summеr Fest, а
представителите на българската държава
говорят на английски или френски на
международни форуми, сякаш са там, за
да покажат умения по език, а не принадлежност
към народ и държава.
Подобни
комплекси за малоценност са в основата
на българската политическа неефективност,
а новият закон за българския език е
крачка към преодоляването й.
Нужни
са още малко усилия и корекции, които
да направят закона истински защитник
на българския книжовен език и стожер
на българско самочувствие.
Най-големият
принос
на
закона
е
въвеждането
на
кирилицата
като
графична
система
на
българския
език.
Тази
формулировка
липсваше,
което
даде
основание
на БАН официално да заяви в
отговор на писмо, че
български с латински букви е български
език?
Кратък
анализ
на
закона
за
българския
език
води
до
някои
притеснения,
а
те
–
до
нужда
от
по-задълбочен
и
всеобхватен
разговор
и
корекция преди второ четене на 2.12.2026 г.
Общите
положения
в
първа
глава
на закона трябва да целят
възстановяване,
опазване, утвърждаване и разпространение
на българския книжовен език.
Нужно е също така да засегне по-широк
кръг лица, като изрично се споменат
всички
видове власти, всички видове юридически
лица под българска юрисдикция и всички
български граждани.
Употребата
на българския книжовен език е засегната
в глава
втора.
Нужно е тя да бъде коригирана, за да
отрази описаната по-горе фактическа
обстановка, а именно институционалното
налагане на латинските букви чрез
комуникационни съобщения на държавните
власти, юридическите лица и
правораздавателните органи, осъществено
благодарение на Закона за транслитерацията.
Изрично
трябва да
се отграничи законът за българския език
от Закона
за
транслитерацията,
както и да задължи неправилното прилагане
на втория да бъде санкционирано и
преустановено.
Списъкът
за
задължително
използване на книжовен български език
трябва да се допълни както с вида на
съобщенията – писмени,
устни и цифрови,
така и с обекта на това задължение. Тук
са пропуснати юридически
лица с
нестопанска цел, кореспонденция
на публични
органи и юридически лица с техните
клиенти – български граждани, реклами
на територията на РБ, наименования на
организирани от български държавни,
юридически или физически лица научни,
културни, икономически, политически,
съсловни и всякакви други обществени
мероприятия, всички табели и реклами
на търговски обекти, официалните
изявления на представителите на
президентството, изпълнителната,
законодателната и съдебната власт както
в страната, така и в чужбина.
В
противен случай ще продължи практиката,
описана по-горе, а освобождаването на
държавните лица от задължението да
говорят на български на чуждестранни
форуми е почти еднозначно с освобождаването
им от това да представляват България.
Нека не забравяме – държавата е език,
култура, народ, история и територия, а
не просто бюджет.
В
трета
глава
се разглежда опазването и насърчаването
на употребата на българския книжовен
език. Би било добре да се допълни, че
наименованията, както и официалният
език на събития, организирани от български
власти или юридически лица със стопанска
или нестопанска цел, се предвижда да са
на български книжовен език. Когато е
нужно, се извършва превод.
В
този раздел не са намерили място важни
мерки за утвърждаване и разпространение
на българския книжовен език. Такива
например са ангажимент на държавата
спрямо международните
мрежи, платформи и бизнеси да осигурят
превод на книжовен български език. Няма
и предложение или изискване сайтовете
на българските държавни институции да
са на български език с разширение „.бг”.
Тези адреси са налични и възможни и се
поддържат от конкретна компания в
България. Подобно изискване би
преустановило срамната практика
страниците на министерствата да са част
от електронни адреси с разширение
government.bg
или
електронната
поща,
забележете,
на
Министерството
на
културата
да
е
озаглавена
Eventis
MK.
Пропуснато
е нещо много важно, модерно и необходимо:
инвестиции
и мотивация за развитие на български
програмни езици. Без тези допълнения
глава четвърта е патриотично пожелателна,
но безсмислена като способ за утвърждаване,
развитие и разпространение на езика.
Глава
четвърта
е посветена на употребата на българския
език в електронна среда. За съжаление,
тази глава има отношение само към шрифта
на българската кирилица, въпреки че не
засяга и приложението му в печата. Заедно
с изричното узаконяване на кирилицата
като графична буквена система на
българския книжовен език налагането
на българския шрифт е революционна
стъпка в правилната посока. Слабост на
закона е, че не показва изрично модела
на българския шрифт, нито назовава или
реферира към такъв. Темата на главата
е употребата на езика в електронна
среда, но тя реално не е засегната. Би
следвало встъпителният член да овластява
държавата да
изисква
провеждане
на електронна и цифрова комуникация и
кореспонденция между властите и
българските граждани, юридическите
лица и българските граждани изцяло на
български книжовен език. Нужно е да се
предвиди организация и средства за
национална
програма, която да осъществи преминаване
на държавните електронни страници към
адреси, изписани на български език с
разширение „.бг”;
установяване
на платформи и страници, които сега не
предлагат превод на книжовен български,
и работа с тях в насока включването му,
както това е налично за редица други
езици, включително албански, румънски
и др.;
мотивиране
на лица със стопанска и нестопанска цел
своевременно да приложат разпоредбите
на настоящия закон в рекламната и
комуникационната си дейност спрямо и
с българските граждани.
Институциите
на ЕС би
следвало да подкрепят изключителното
и законово право на Република България
да прилага на територията си изисквания
за официална комуникация, кореспонденция
и реклама на книжовен български език.
Употребата
на чужд език, развита в глава
пета,
дава право българската държава да
сключва договори на чужд език.
Нужна
е
корекция
в
обратна
посока,
така
че
всеки
документ,
с
който
българската
държава
се
задължава,
да има задължителна и неделима версия
на български език, а подписите под него
да се полагат и на българската, и на
чуждоезичната версия. Цялостно тази
глава би следвало да организира случаите
на двуезична кореспонденция и документация,
като не оставя врата за употреба само
на чужд език, както е сега, при официални
публични мероприятия и кореспонденции,
организирани от държавни институции и
юридически лица, регистрирани в България.
С
глава
шеста
се формира орган, чиято платена дейност
е препоръчителна. Може да отпадне
цялостно и да се вмени на Института
по
български
език
и
литература
към
БАН
редовно
да
представя
най-адекватен
превод на налагащите се чужди думи,
както и на вече утвърдените чуждици, за
които има ясен български еквивалент.
Средствата за масова информация би
следвало да използват книжовен български
език и при наличие на български еквивалент
– български думи, а не чуждици.
От
глава
седма,
посветена на административно-наказателните
разпоредби, не става ясно нито какви са
тези разпоредби, нито кой е органът,
натоварен с тяхното прилагане. За разлика
от този закон, в Закона за транслитерацията
тези две особености са ясно определени
и назовани. В проектозакона не се
формулират и критерии за нарушение,
нито е определено дали наказанието ще
засяга факта на нарушението, или ще се
мултиплицира спрямо броя на засегнатите
български граждани. Няма упомената сума
за глоба или друг вид административно
наказание, както и за конкретния им
обект.
Преходните
и заключителни
разпоредби казват, че законът е неприложим
към официалната кореспонденция
и
документооборот,
осъществявани
от
Република
България
в
условията
на
официална
комуникация
с
чужди
страни.
Редно е този текст да се коригира, така
че българска
версия на тези комуникации и кореспонденции
да е неделима част от чуждоезиковата.
Както
се вижда от краткия анализ, законът
подлежи на сериозна преработка. Идеята
да се приеме закон за българския език
е прекрасна, но
текущият му вид няма стойността на
закон, който би предотвратил настоящата
злоупотреба със Закона за транслитерацията,
настоящата практика да се употребяват
латински букви
в
електронните кореспонденции на
омбудсмана, Министерството на културата,
Министерството на регионалното развитие,
общините, банките, телекомуникационните
компании, „Българската
Коледа”,
както и масовото
представяне на български търговски
марки на английски, с латински букви
или на шльокавица по табели и реклами.
Затова
преработката на закона за българския
език до 2.12.2026 г., когато ще се подложи на
второ четене, е наложителна. В противен
случай той остава пожелание с гостоприемно
отворена врата за чужди букви и думи.
Доколкото
една държава се определя от език, култура,
народ, история и територия, би било жалко
да се пропилее редкият шанс на единството,
с което законът бе подкрепен.
Към
момента този проектозакон носи две
категорични победи за българския
книжовен език – свързването му със
системата на кирилицата и утвърждаването
на български шрифт. С обща воля за
възвръщане на така нужното ни самочувствие
като народ и държава ще е чудесно да
уредим точната същност и конкретика в
текста, така че законът за българския
език да даде шанс за българското утре.
Като
представители на група общественици,
които през 2022 г. поставиха пред президента
въпроса за защита на българския език в
Република България, ние подкрепяме
необходимостта от закон за българския
език и приканваме да се предвидят
предложенията тук в актуализацията му.
С
уважение,
Рада
Коджабашева,
Ганета
Сагова
Приложение:
писмо
до президента от граждани и общественици,
депозирано на 22.05.2022 г.
Източник: pogled.info



Post Comment