Путин и Си Цзинпин разговаряха в Шънджън в кулоарите на АТИС на фона на стокообмен над 200 милиарда долара
По публикации в чужди медии и официални дипломатически съобщения. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Протоколът в „Цилин Шанчжуан“ и списъкът с присъстващите
Официалните комюникета от 18 ноември в Шънджън звучат гладко, почти стерилно — точно както изисква протоколът на китайската държавна резиденция „Цилин Шанчжуан“. Според разпространената информация руският президент Владимир Путин е акцентирал върху три опорни точки: двустранният стокообмен вече няколко поредни години надхвърля прага от 200 милиарда долара, взаимният туристически поток расте благодарение на въведения по инициатива на Пекин безвизов режим, а двете столици поддържат конструктивен подход към формирането на по-справедливо многополюсно устройство. От своя страна китайският председател Си Цзинпин е определил срещата като символична, заявил е готовност за съвместна работа за просперитета на Азиатско-тихоокеанския регион и е посочил, че отношенията между двете държави носят повече стабилност на света.
Дотук — стандартна дипломатическа фасада. Истинската новина обаче не е в публичните реплики пред камерите, а в списъка на хората, които Кремъл е качил на самолета за провинция Гуандун.
Погледнете състава на руската делегация. Освен традиционния външнополитически тандем Сергей Лавров — Юрий Ушаков и прессекретаря Дмитрий Песков, на масата в Шънджън са седнали финансовият министър и вицепремиер Антон Силуанов, заместник-ръководителят на президентската администрация Максим Орешкин, министърът на икономическото развитие Максим Решетников, енергийният министър Сергей Цивилев и министърът на отбраната Андрей Белоусов. Към тях са добавени вицепремиерите Татяна Голикова и Дмитрий Чернишенко, плюс министрите на културата Олга Любимова, на здравеопазването Михаил Мурашко и на науката и висшето образование Валерий Фалков.
Когато една държава изпраща едновременно главния си финансист, архитекта на разплащателните системи (Орешкин), икономиста начело на военното ведомство (Белоусов) и бившия губернатор на въглищния Кузбас начело на енергетиката (Цивилев), тя не отива в Китай само за да се снима на фона на палмите в Шънджън. Отива да решава конкретни, тежки блокирания по веригата на парите, суровините и технологиите.
Географският парадокс на Шънджън
Изборът на самия град носи двоен политически подтекст, който рядко се коментира директно в официалните сводки. През 1980 г. Дън Сяопин обявява Шънджън — тогава малко рибарско селище на границата с британски Хонконг — за първата специална икономическа зона на Китай. Именно оттук тръгва политиката на „реформи и отваряне“, която вкара западни капитали, поточни линии и инженерно ноу-хау в континентален Китай.
Днес Шънджън е витрината на китайския технологичен капитализъм — централите на „Хуауей“ (Huawei), „Би Уай Ди“ (BYD), „Тенсент“ (Tencent) и „Ди Джи Ай“ (DJI) се намират на километри от мястото, където заседава форумът на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). За Пекин домакинството на АТИС е инструмент да се позиционира като защитник на свободната търговия и отворените вериги за доставки на фона на тарифните войни със САЩ и митата на Европейския съюз върху китайските електромобили.
Срещата с Путин обаче не се провежда в общите зали на търговския форум, а в изолираната държавна резиденция „Цилин Шанчжуан“ в район Наншан. Пространственото разделение е умишлено. Пекин показва на Вашингтон, Токио, Сеул и столиците от АСЕАН, че продължава да играе по правилата на глобалния пазар, докато в съседната затворена резиденция управлява двустранните си отношения с Москва — държава, изключена от западната финансова архитектура. Дали тези две писти могат да вървят успоредно без сблъсък? В Пекин отдавна знаят, че границата между тях минава през счетоводните книги на китайските държавни банки.
Източник: pogled.info



Post Comment