ООН предупреди, че светът върви към затопляне с 2,8°C до края на века
Светът се движи към глобално затопляне с 2,8°C до края на века, а ограничаването му до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива вече изглежда невъзможно без временно надхвърляне на тази граница. Това предупреждава ООН в най-новия си доклад за разликата между очакваните емисии и необходимите съкращения, цитиран от New Scientist.
Въпреки десетилетията предупреждения от учените, глобалните емисии на парникови газове все още не намаляват достатъчно бързо. Правителствата не предприемат мерки в необходимия мащаб, за да декарбонизират икономиките си и да ограничат повишаването на температурите.
Според доклада дори ако всички държави изпълнят поетите си климатични ангажименти, светът ще се затопли с около 2,1°C до 2100 г. Това е по-лоша прогноза спрямо миналогодишната оценка от 1,9°C. Сред основните причини за промяната е оттеглянето на САЩ от международния климатичен процес на ООН.
Според анализа единственият оставащ сценарий за връщане към затопляне от 1,5°C до края на века включва първоначално надхвърляне на тази граница, последвано от мащабно охлаждане на планетата през втората половина на века.
При най-оптимистичния вариант глобалните температури ще достигнат пик от 1,7 до 1,8°C, след което ще започнат да спадат. Вероятността светът да се върне до 1,5°C до 2100 г. обаче е едва 50%. За да се постигне този резултат, емисиите трябва да намалеят с 18% до 2030 г., с 45% до 2035 г. и с 69% до 2040 г. спрямо нивата от 2025 г. Настоящите климатични обещания са далеч от тези цели. Според доклада те предвиждат намаление на емисиите с едва 5 до 8% до 2030 г. и с 11 до 15% до 2035 г.

Сценарият за временно надхвърляне на границата разчита и на технологии за отстраняване на въглеродния диоксид от атмосферата, както и на други методи за охлаждане. Те трябва да помогнат за понижаване на температурите след 2050 г.
Много учени обаче поставят под съмнение дали този сценарий е реалистичен както от технологична, така и от политическа гледна точка. Необходимите съкращения на емисиите са изключително големи, а технологиите за последващо охлаждане все още не са доказали, че могат да действат в необходимия мащаб.
„Не знаем дали можем да надхвърлим границата и след това да се върнем под нея„, казва Боб Уотсън, почетен професор в Университета на Източна Англия и бивш председател на Междуправителствения комитет по изменение на климата.

„Не знаем дали някоя от тези технологии е реална. Когато хората приемат, че можем да постигнем целите от 1,5 или 2°C, като първо ги надхвърлим, а след това се върнем под тях, мисля, че живеят в свят на фантазии„, предупреждава той.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призовава държавите да не се отказват от целта. „Временното надхвърляне не е капитулация. Все още можем да го направим възможно най-малко и краткотрайно и да върнем температурите под 1,5 градуса до края на века„, заяви той.
Според Йоери Рогел от Имперския колеж в Лондон надхвърлянето трябва да се разглежда като провал, който светът се опитва да поправи, а не като причина да се приеме по-висока температурна граница.

Той предупреждава, че замяната на целта от 1,5°C с по-висока граница от 2 или 2,5°C би оставила уязвимите и бедните общности изложени на по-големи рискове. Затова според него дори когато най-амбициозната цел изглежда недостижима, усилията трябва да бъдат насочени към ограничаване на затоплянето възможно най-близо до нея.



Post Comment