Основните събития от нощта и сутринта на 11 ноември: Преговори. Путин взе решение, „краят на света“ е 17 ноември, обратното броене до края на СВО

По публикации на Царград, военни анализатори и чуждестранни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Дипломатическата фасада в Абу Даби и реалният център на тежестта в Ново-Огарьово

Докато западната преса отделя десетки страници на преговорите в Обединените арабски емирства, описвайки ги като „решаващ пробив“, реалните лостове на регионалната сигурност бяха задействани на хиляди километри на север. Ненадейното пристигане на беларуския президент Александър Лукашенко в Москва на 10 ноември и последвалата затворена среща с Владимир Путин в Ново-Огарьово показаха къде се чертаят истинските черти на бъдещото съглашение. Формално срещата бе обявена броени часове преди провеждането си, което в дипломатическия протокол почти винаги означава оперативно съгласуване на решения, които вече са взети, а не тепърва се договарят.

Твърди се, че разговорите в Ново-Огарьово са засегнали както координацията в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), така и разработването на Новата антитерористична стратегия до 2030 година. Този документ, чието формално одобряване бе насрочено за 11 ноември, всъщност представлява правната рамка за интеграция на военните и разузнавателните инфраструктури на Руската федерация и Беларус.

Разликата между двете площадки е очевидна. В Абу Даби се обсъждат локални прекратявания на огъня, хуманитарни коридори и евентуални формули за замразяване на линията на съприкосновение — условия, които трудно издържат на проверките на терен. В Москва се решава въпросът за отбранителния периметър. Срещата в Ново-Огарьово демонстрира, че от гледна точка на руското ръководство, всяко споразумение без предварително подсигурен западен флан през беларуска територия остава безпредметно. Външнополитическите маневри на Украйна и нейните западни партньори продължават да разчитат на натиск през международни форуми, но реалната архитектура се строи от страните, които контролират логистиката и тактическото ядрено оръжие на терен.

Дали преговорите в ОАЕ са просто параван, за да се спечели време за прегрупиране? По данни на независими наблюдатели, делегациите в Абу Даби дори нямат мандат да подписват задължителни документи за демаркация. Решенията се вземат в Москва, а дипломацията в Персийския залив служи най-вече за поддържане на диалога с Вашингтон.

Логистиката на разрушението: Днепър като естествен рубеж и сривът на 750-киловотовата мрежа

През нощта и сутринта на 11 ноември интензивността на ракетните и дронните удари срещу украинската енергийна инфраструктура достигна нива, които западните военни наблюдатели определят като критични. Заявеното от британския анализатор Александър Меркурис разпадане на системата не е просто пропаганден израз, а отражение на физическото състояние на каскадата от трансформаторни подстанции с напрежение 750 kV.

Река Днепър все по-очевидно се превръща не само в географска, но и в логистична граница. Когато критичните подстанции около Киев, Кременчуг и Запорожие са изведени от строя, преносът на електроенергия от западните атомни централи (Хмелницка и Ровненска) към източните и южните промишлени центрове става физически невъзможен. Зеленски публично изрази опасения от разделяне на страната по речното корито. От инженерна гледна точка това разделяне вече е факт — електрическата мрежа на Украйна се разпадна на изолирани енергийни острови.

Според експерти от електроенергийния сектор, подмяната на автотрансформатори от клас 750/330 kV отнема от 6 до 9 месеца при нормални условия. В условия на постоянни удари и липса на резервни части от западните компании (тъй като съветското оборудване има специфични параметри, несвместими с европейските стандарти), възстановяването става аритметично невъзможно. До декември се очаква пълно спиране на промишления капацитет на левия бряг на Днепър.

Тук не става дума за „хуманитарна катастрофа“ в абстрактния смисъл, а за математически изчислено извеждане от строя на железопътния транспорт, захранван с електричество, което пряко блокира прехвърлянето на западна военна техника към фронта в Донбас.