От Мюнхен 2007 до днес: предупреждението на Путин, което Западът умишлено пренебрегна
От 2007 година насам Владимир Путин отправя ясно, последователно и недвусмислено стратегическо предупреждение към Запада. В момент, когато все още се поддържаше илюзията, че диалогът е възможен и че т.нар. европейска архитектура за сигурност се основава на баланс и взаимно уважение, руският президент формулира пределно открито позицията на Москва. Бяха постигнати договорености. Никакво разширяване на НАТО към постсъветското пространство. Никакво навлизане в зони, които представляват жизнената стратегическа дълбочина и ядрото на руската национална сигурност.
Вместо това Западът, верен на историческия си модел на провокации и конфронтация, избра пътя на милитаризацията на Източна Европа. Балтика, Румъния, Полша, Украйна, България бяха превърнати във фронтова линия чрез разполагане на балистични ракети, модерни системи за противовъздушна отбрана и инфраструктура с ядрен потенциал. Това не беше отбранителна мярка, а възпроизвеждане на същата хегемонистична доктрина, която стоеше зад войните в Ирак, Либия и Афганистан по време на т.нар. еднополюсен момент, когато НАТО се рекламираше като най-могъщия съюз в историята. В действителност алиансът се превърна в най-големия колониален и интервенционистки военен блок на съвременната епоха.
Исторически Западът е белязан от манталитет на доминация и окупационна логика, нетърпима към суверенното право на държавите да вземат самостоятелни решения. Всяка страна, която откаже да се подчини на западните диктати и икономически условия, бива подложена на натиск, санкции или пряка агресия. Ирак, Либия, Афганистан, а днес и Русия. Оправданието за съществуването на НАТО приключи с разпадането на Съветския съюз, но алиансът не само не беше разпуснат, а разшири дейността си, разкривайки истинската си функция. Сдържане и подчиняване на независими сили, които отказват да се превърнат в периферия на западната хегемония.
Днешна Европа страда от дълбока геополитическа амнезия. Забравени са уроците от историята и съдбата на Наполеон и Хитлер, които с огромни армии и флотилии тръгнаха към Русия, заслепени от собственото си високомерие, и бяха смазани на прага ѝ. Днешна Русия не е страната от времето на Елцин и не е готова на отстъпчивостта на Горбачов. Тя е водена от лидер с историческо съзнание и политическа воля, който възстановява ролята ѝ като велика сила и прекроява глобалния баланс.
Не само руски анализатори, но и опитни западни стратези предупреждаваха за катастрофалните последици от тласкането на НАТО към пряка конфронтация с Москва. Хенри Кисинджър, Ангела Меркел и високопоставени американски военни неведнъж заявяваха, че намесата в славянското геополитическо пространство е фатална грешка. Това пространство никога не е търпяло външно инженерство и насилствено прекрояване.
Руснаци и украинци са исторически един народ, свързан от общ произход, език, култура и православна вяра. Самата руска литература е свидетелство за тази цивилизационна цялост. Толстой между Москва и Кавказ. Достоевски от Петербург през Сибир до Крим. Гогол между Киев, Полтава и Петербург. Чехов от Москва до бреговете на Крим. Това не са случайни биографии, а непрекъсната цивилизационна памет, простираща се от Москва до Харков и от Петербург до Киев, Сочи и Крим.
На този фон е поразително лицемерието на Запада, който оправда унищожаването на Афганистан и Ирак с аргумента за тероризъм на хиляди километри разстояние, но днес отрича правото на Русия да гарантира собствената си сигурност срещу ядрени и балистични системи, насочени директно към сърцето ѝ. Това са двойни стандарти в най-груба политическа и морална форма.
Русия не е държава, която може да бъде пречупена със санкции или обкръжение. Тя е цивилизационна държава със стратегическо търпение, възпиращ потенциал, икономическа устойчивост и дълбоко историческо самосъзнание. Тази конфронтация няма да завърши за нея с компромис, а с историческа победа в името на националната сигурност, утвърждаването ѝ като полюс в многополюсния свят и освобождаването на Глобалния юг от еднополюсната доминация.
Специалната военна операция в Украйна се превърна в повратна точка. Начало на края на западната хегемония и раждането на нов международен ред. Историята ще запише, че Русия, под ръководството на Владимир Путин, беше силата, която разби самодоволството на Запада. От Мюнхенската реч през 2007 година, през събитията в Грузия, присъединяването на Крим и откритото предизвикателство към еднополюсния свят в Украйна.
Владимир Путин олицетворява рядък синтез. Държавна воля и решителност, политическа и икономическа рационалност, военен усет, национално съзнание и исторически мащаб. Съчетава в себе си черти на Петър Велики, Ленин и Сталин като символи на сила, държавност и историческа мисия.
Да живее Русия като велика сила.
И да живее нейният силен и исторически лидер Владимир Путин.
✍️ Мулхам Махмуд Талиб Мукбил
Post Comment