От партизански командир до човека, довел Кока-Кола в България

На 17 години напуска училище и преминава в нелегалност, а само година по-късно вече командва младежка партизанска чета и участва в една от най-известните акции на съпротивителното движение в Рила. След 9 септември 1944 година продължава военната си кариера и достига до званието полковник, но едва на 31 години е отстранен от армията. Вместо да се откаже от професионалното си развитие, той започва нов живот в стопанската сфера, ръководи промишлени предприятия и се включва в международни търговски проекти. Сред най-любопитните моменти в биографията му е участието в подготовката на лицензионното производство на Coca-Cola в България. Това е необикновеният житейски път на Лазар Михайлов Лазов, познат в партизанските години с името Велко.

Лазар Лазов е роден на 8 април 1926 година в село Извор, Радомирско. Израства в земеделско семейство с пет деца – четирима синове и една дъщеря. Родителите му, Михаил и Параскева, притежават земя и стопанство, но възпитават децата си в трудолюбие и самостоятелност. Още в ранните му години семейството се оказва силно повлияно от политическите събития, които разтърсват България и Европа.

По-големите му братя Никола, Славчо и Станко се включват в младежкото комунистическо движение още преди 1940 година. В дома се четат книги и нелегална литература, слушат се чуждестранни радиостанции и се обсъждат събитията извън страната. Лазар постепенно също се увлича по политиката и започва да възприема участието в обществените борби като личен дълг.

Докато учи в Кюстендилската мъжка гимназия, той се присъединява към Работническия младежки съюз. През 1941 година, едва на 15 години, вече участва в дейността му. Разпространява позиви, включва се в младежки инициативи и посещава срещи, на които се обсъждат политическите събития. Наред с нелегалната дейност младите хора организират излети, пеят песни и рецитират стихове на Христо Ботев, Христо Смирненски и Гео Милев.

С нарастването на полицейските репресии положението на младежите става все по-опасно. Арести и съдебни процеси засягат хора от обкръжението им, а полицията започва да следи активистите. Лазар също попада в полезрението на властите. Когато научава, че се подготвя арестът му, той напуска училище и преминава в нелегалност. Така животът му поема по път, който ще го отведе далеч от ученическата скамейка и ще го постави сред най-младите участници в партизанското движение.

Известно време се укрива, докато успее да установи контакт с нелегални младежи от Дупнишко. През есента на 1943 година стига до Дупнишкия партизански отряд. Първоначално приемането му не е сигурно, тъй като командирите не го познават и се отнасят предпазливо към обстоятелствата около преминаването му в нелегалност. Младежите, които го познават, обаче застават зад него и гарантират за него.

Още с пристигането си Лазар показва характер. Докато останалите го разпитват за произхода и преживяванията му, той се залавя да копае землянка в каменистата почва. Работата се оказва тежка, но не се отказва и не позволява да бъде сменен. Упоритостта му прави впечатление на командира Васил Демиревски, известен като Жельо, който му дава партизанското име Велко. То идва от образа на младия хайдутин Велко байрактар от стара хайдушка песен. От този момент Лазар Лазов става познат на бойните си другари като Велко.

Първото му участие в бойна акция е през октомври 1943 година. На 25 октомври е включен в щурмова група, която действа в село Горна Козница под ръководството на Никола Чуковски, известен като Бончук. Следват месеци на непрекъснати придвижвания, бойни задачи и снабдителни мисии. Партизанският живот е суров – храната не достига, опасността от полицейски блокади е постоянна, а оцеляването често зависи от помощта на местните жители.

Войната променя и съдбата на семейството му. През пролетта на 1944 година полицията опожарява къщата и стопанските постройки на Лазови в родното им село. Унищожени са имуществото и средствата им за препитание. Родителите му са интернирани в Северна България заедно със съпругата на по-големия му брат Никола и малкия й син. Междувременно и тримата му братя вече са включени в партизанското движение.

През май 1944 година Лазар получава първата си сериозна командирска отговорност. При преструктурирането на Дупнишкия партизански отряд е създадена отделна младежка чета, в която влизат момчета и девойки на възраст между 16 и 20 години. За неин командир е определен Велко, а политически комисар става Славчо Георгиев, известен като Станой. Така едва 18-годишният Лазов вече трябва да ръководи свои връстници в условия, при които всяко решение може да има тежки последици.

Един от драматичните епизоди от този период е боят при мост на река Рилска на 1 юни 1944 година. Партизаните попадат под силен огън, докато преминават през района. Лазов успява да премине моста с първата щурмова група, а след това помага на ранената Рилка Борисова Шиякова, като я изнася почти на гръб към по-безопасно място. Това е един от разказите, които разкриват не само бойната му решителност, но и готовността му да поема отговорност за хората около себе си.

Най-голямото изпитание за младия командир идва на 24 август 1944 година по време на Жабокрекската акция. Тогава обединени партизански сили предприемат координирани нападения срещу няколко обекта в долината на река Рилска. Един от тях е Кочериновската почивна станция, използвана от германско подразделение за фронтово разузнаване. Обектът е укрепен и охраняван, а нападението срещу него се смята за една от най-трудните задачи в операцията.

За щурма е определена сборна младежка чета от 28 души под командването на Велко. Той е едва на 18 години, но трябва да ръководи бойците при нападение срещу добре защитен обект. Подготовката включва продължително наблюдение и събиране на информация за охраната, движението на германските военнослужещи и организацията на отбраната.

Акцията приключва за сравнително кратко време. След боя партизаните празнуват заедно с горски работници, които са им помагали. Лазов по-късно си спомня за радостта от изпълнената задача и за хорото, на което се хващат след сражението. Младежката чета изпълнява поставената задача без жертви, а успехът утвърждава репутацията на Велко като командир.

Още през юли 1944 година Лазов е избран за заместник-командир на Дупнишкия партизански отряд. Месец по-късно три регионални отряда се обединяват в Рило-Пирински отряд, който подготвя нови нападения срещу германски обекти. След 9 септември 1944 година започва съвсем различен етап от живота му. Вместо да се върне към обичайното гражданско ежедневие, той продължава военната си кариера.

През есента на 1944 година е включен в състава на Трети гвардейски доброволчески полк, който участва във военните действия срещу германските сили в Югославия. Лазов става командир на дружина. В края на октомври, по време на боевете при връх Ястребац, е ранен. В същите сражения загива бившият му командир Жельо Демиревски – човекът, който му дава партизанското име Велко и му поверява първите сериозни задачи. Загубата е тежък удар за Лазов и за останалите му бойни другари.

След войната Лазар Лазов остава в армията. Служи в района на Ботевград, а по-късно в Гранични войски, като известно време живее в Петрич. През 1947 година е изпратен на обучение във военното учебно заведение „Выстрел“ край Москва, където се подготвят офицери от сухопътните сили. По любопитно стечение на обстоятелствата по същото време в Москва учат и двама от братята му – Никола и Славчо.

След завръщането си продължава службата в Гранични войски. През 1948 година е награден с орден „Народна свобода 1941–1944 г.“ – втора степен. Изглежда, че пред младия офицер се открива дълга военна кариера. Той има боен опит, командирски стаж и специализирана подготовка, а издигането му в армията е бързо. Но политическите противоречия в ръководството на държавата скоро променят посоката на живота му.

След Априлския пленум през 1956 година в Българската комунистическа партия се изострят вътрешнопартийните конфликти. Лазов застава сред офицерите, критично настроени към политиката на Тодор Живков. През юли 1957 година е освободен от Министерството на народната отбрана, а през август е пенсиониран по старост. Той е само на 31 години.

Това е един от най-необичайните обрати в живота му. Човекът, който на 18 години командва партизанска чета, а впоследствие достига до званието полковник, внезапно трябва да напусне армията в разцвета на силите си. Налага му се да се премести от София в Дупница и редовно да се явява в милицията. Едва през 1990 година заповедта за уволнението му е отменена с решение на министъра на вътрешните работи, засягащо бивши служители, пострадали от обвинения и критики към партийното и държавното ръководство.

Лазов обаче не се отказва от професионалното си развитие. След принудителното оттегляне от армията се насочва към стопанската дейност и скоро доказва, че притежава способности не само на военен командир, но и на организатор. През 1960 година е назначен за ръководител на дървообработващото предприятие „Вели лак“ в Дупница. Под негово управление производството се разширява, а предприятието се утвърждава като добре работещо в своята област.

През 1962 година поема ръководството на по-голямото предприятие „Марек“. Там работи за обновяване на оборудването, разширяване на асортимента и подобряване на условията на труд. Продукцията започва да се изнася и в европейски страни. Междувременно Лазов записва задочно право в Софийския университет – доказателство, че продължава да търси нови възможности, въпреки че вече е преживял сериозен удар в кариерата си.

В началото на 60-те години България се опитва да разшири външната си търговия и да намери нови пазари за своята продукция. Сред структурите, създадени с тази цел, е външнотърговското дружество „Тексим“. В началото на 1964 година Лазар Лазов започва работа там и се включва в организирането на доставки и търговски операции.

Една от задачите му е свързана с осигуряването на памук от Судан за българските заводи. Подобни сделки изискват координация между производители, транспортни организации, чуждестранни партньори и държавни институции. Лазов навлиза в среда, съвсем различна от планинските биваци и военните поделения, но отново има възможност да използва качествата, които са му помогнали и преди – организираност, решителност и умение да работи с хора.

Сред най-любопитните моменти в биографията му е участието в подготовката на лицензионното производство на Coca-Cola в България. През 1965 година той се включва в работата по организирането на производството на популярната напитка у нас. В края на същата година Coca-Cola вече се произвежда в България, а заводът в Пловдив е завършен през 1966 година. Особено любопитна подробност е, че в началото напитката се появява с лого на кирилица – необичайно решение за международната марка.

Трудно е да се намери по-голям контраст между различните етапи от живота му. Младежът, който прекарва дните си в нелегалност и участва в партизански акции, след две десетилетия се оказва сред хората, които работят за навлизането на една от най-разпознаваемите западни марки на българския пазар. От бойните действия в Рила и Пирин пътят му го отвежда до международната търговия и контактите с чуждестранни компании.

През 1966 година Лазов заминава за Западна Германия, където е назначен за директор от българска страна на съвместното дружество „Беримекс“, регистрирано в Западен Берлин. Компанията има за задача да предлага български промишлени и хранителни стоки на пазарите в Западен Берлин и Федерална република Германия. Тя работи с няколко български външнотърговски предприятия и постепенно разширява дейността си, като създава представителства в Хамбург, Франкфурт на Майн, Кьолн и Мюнхен.

Дружеството постига значителни търговски резултати. През 1971 година оборотът му достига 21 милиона западногермански марки, а през следващите години дейността продължава да се развива. За Лазов това е ново професионално предизвикателство – този път в среда, в която трябва да съчетава интересите на българските външнотърговски предприятия с изискванията на западния пазар.

Успехът обаче е последван от конфликти около управлението и собствеността на дружеството. През 1972 година се променя разпределението на собствеността, а отношенията между Лазов и германския му партньор Цветан Попов се изострят. В края на 1973 година той се завръща в България. Последвалият спор прераства в следствие, а Лазов е многократно призоваван на разпити. През октомври 1976 година прокуратурата прекратява производството срещу Попов, като приема, че обвиненията срещу него не съставляват престъпление. Междувременно „Беримекс“ вече е ликвидирано.

След завръщането си в България Лазов отново заема ръководни длъжности. През 1975 година е назначен за заместник-председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Кюстендил и ръководи Окръжната инспекция по труда. През 1977 година става председател на Окръжния комитет за държавен и народен контрол. Работата му е свързана с наблюдение на изпълнението на държавните планове, финансовата дисциплина, спазването на законността и опазването на общественото имущество.

Животът на Лазар Лазов е белязан от поредица резки обрати. На 17 години той напуска училище и се присъединява към партизаните, на 18 вече командва младежка чета, а след войната се издига във военната йерархия до полковник. Само на 31 години обаче е принуден да напусне армията. Вместо да остане встрани от обществения живот, той изгражда нова кариера в стопанската сфера, ръководи предприятия и се включва в международни търговски проекти.

Сред най-неочакваните страници в биографията му остава участието в появата на Coca-Cola в България. То показва колко различни посоки може да поеме животът на един човек, оформен от бурните политически събития на XX век. От партизанското име Велко до ръководител на предприятия и представител на български търговски интереси в Западна Германия, Лазар Лазов преминава през свят, в който военните действия, политическите конфликти и икономическите промени се преплитат.

Неговата история е разказ за амбиция, приспособимост и постоянни нови начала. Тя започва в едно радомирско село, преминава през партизанските лагери в Рила и Пирин, военните поделения и държавните предприятия, за да стигне до международните пазари. А най-любопитното е, че зад името на някогашния партизански командир стои и човек, участвал в едно от необичайните икономически начинания на социалистическа България – производството на Coca-Cola.