Отиде си едно от най-красивите лица на българската сцена

На 22 юли 2026 г. ни напусна Мая Димитрова Драгоманска на 78 години. Съобщението дойде тихо, без помпозност — съвсем в стила на жена, прекарала половин век на сцена без никога да се натрапва извън нея. Оставя след себе си десетки роли, три театрални трупи и един живот, изживян изцяло в служба на изкуството.

Мая Драгоманска е родена на 19 април 1948 г. в Перник. Ще е трябвало да е много надарена, за да бъде забелязана още докато учи — а тя е забелязана твърде рано. Снима се в първия си филм преди да е завършила ВИТИЗ, и то не в епизодична роля. В „Началото на една ваканция“ на Зако Хеския (1966) и веднага след това в „Най-дългата нощ“ (1967) на Въло Радев тя се появява в кино с онова естествено присъствие, за което режисьорите плащат мнозина, но намират само при малцина. Дипломира се от ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Любомир Кабакчиев — и кариерата й вече е тръгнала, преди дипломата да е наредена на стената.
Провинцията я поема за четири години. Между 1971 и 1975 г. играе в Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ в Пловдив — и там дава вероятно едни от най-важните роли на младата си кариера. Рита Осянина в „А утрините тук са тихи“ по Борис Василиев под режисурата на Пантелей Пантелеев й носи наградата за женска роля — голямо признание за актриса, едва навлязла в театъра. Хатиа в „Аз виждам слънцето“ по Нодар Думбадзе и Елисън в „Обърни се с гняв назад“ по Джон Озбърн, режисиран от Иван Добчев — имена и роли, задаващи мащаба на артистичните й амбиции.
От 1975 до 1989 г. играе в Театър „София“ — четиринадесет години в трупата, в която изгражда зряла актьорска личност. Хермиона в „Зимна приказка“ от Шекспир. Анна Каренина в едноименната постановка. Десетки роли от класическата и съвременната драматургия под режисурата на едни от най-значимите имена на българския театър — Вили Цанков, Леон Даниел, Панталей Пантелеев, Любен Гройс, Стоян Камбарев.
От 1990 г. се присъединява към трупата на Малък градски театър „Зад канала“ — и именно там преминава третата и може би най-зрялата глава от творческата й биография. Рут в „Завръщане у дома“ по Харолд Пинтър под режисурата на Стоян Камбарев. Ема в „Измяна“ от Пинтър, режисирана от Иво Сиромахов. Съпругата в „Маестро Глад — последен сеанс“ по Кафка и Ружевич при Иван Добчев. Петранова в „Големанов“ при Мариус Куркински. Полина Андреевна в „Чайка“ от Чехов при Галин Стоев. Списък, в чийто обхват се разполагат Пинтър, Кафка, Чехов и Костов — широта, позволена само на актриси без страх от мащаба.
Киното е видяло в нея нещо особено от самото начало. Снимала се е с едни от най-добрите български режисьори: „Небето на Велека“ (1968) с Едуард Захариев, „Птици и хрътки“ (1969) с Георги Стоянов, „Петимата от Моби Дик“ (1970) с Гриша Островски и Тодор Стоянов, „Необходимият виновник“ (1971) с Борислав Шаралиев, „Преброяване на дивите зайци“ (1973) отново с Едуард Захариев, „Милост за живите“ (1981) с Тодор Стоянов. Резултатът е рядко срещан за нея: Мая Драгоманска е едно от най-сниманите лица в историята на българското кино — без особени усилия да го постигне, просто защото режисьорите са я искали.

Личният й живот е белязан от онзи вид трагедии, за които не се говори публично, но които оставят следа. Първият й съпруг загива при инцидент в Австралия. Вторият изпада в кома и всичките му органи отказват. Историята, разказана в рядко интервю, е от онези, пред чиято тежест описанията на сцената изведнъж изглеждат като втори план. Мариус Куркински — режисьорът, с когото работи в „Зад канала“ — е назован от нея като „една от моите любови“. Не всяко изречение се нуждае от обяснение.
Имаше нещо в Мая Драгоманска, което медиите описваха повторно като „едно от най-красивите лица в българския театър и кино“. Не просто физически — а онова присъствие, за което театралните хора имат думи, а публиката просто го усеща и не забравя. Българската сцена я загуби тихо, на 22 юли 2026 г. Поклон.

Съобщението за кончината й дойде от Съюза на артистите в България:

С дълбока тъга съобщаваме, че на 78-годишна възраст ни напусна обичаната актриса Мая Димитрова Драгоманска.

Мая Драгоманска беше сред ярките имена на българския театър и кино. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Любомир Кабакчиев. Творческият ? път преминава през сцените на Драматичен театър – Пловдив, Театър „София“ и Малък градски театър „Зад канала“, където създава десетки ярки и запомнящи се образи от класическата и съвременната драматургия под режисурата на едни от най-авторитетните театрални режисьори Вили Цанков, Леон Даниел, Панталей Пантелеев, Любен Гройс, Стоян Камбарев, Иван Добчев, Галин Стоев, Мариус Куркински и др. Със своя талант, артистична култура и неподражаемо актьорско присъствие тя остави трайна следа и в българското кино и телевизия.

Днес българската сцена загуби още една талантлива актриса, която завинаги ще остане в паметта на поколения зрители и колеги.

Съюзът на артистите в България изказва своите искрени съболезнования на семейството, близките, приятелите и всички, които имаха щастието да я познават и да работят с нея.

Поклон пред светлата ? памет!

(1948 – 2026)