Отказът от мирния договор и милитаризацията на Токио преначертават сигурността в Североизточна Азия

По публикации в чужди медии и анализи на дипломатически източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Институционалният демарш и новият 27-и санкционен пакет

Според официално разпространените документи на японското външно министерство, в началото на октомври Токио е обявил въвеждането на своя 27-и пореден пакет от административни и търговски ограничения. В публикуваните списъци се съобщава за замразяване на активи и забрана за финансови транзакции спрямо 33 юридически и 9 физически лица, както и за въвеждане на стриктен режим за атестация на товари за десетки промишлени предприятия. По данни на дипломатически наблюдатели, в списъка за първи път са включени целево 35 плавателни съда, за които японската страна твърди, че извършват транспортни операции извън традиционните механизми за проследяване на морския трафик.

В обхвата на новите санкционни списъци попадат структурни субекти от тежката промишленост и машиностроенето. Според разпространената информация, сред санкционираните компании фигурират производственият гигант „Уралвагонзавод“, изследователският институт „ВНИИР-Прогрес“, както и операторите „Алабуга Развитие“ и „Алабуга Машинъри“. Мерките засягат пряко и ръководни кадри в технологичния и отбранителния сектор, включително генералния директор на „ВНИИР-Прогрес“ Владислав Костин, заместник-ръководителя на държавния холдинг „Ростех“ Дмитрий Леликов и висшия мениджър Василий Бровко. Юрисдикцията на Токио се разпростира и върху търговската мрежа „Военторг“.

Административните ограничения излизат от строгата двустранна географска рамка. Според изявления на японските регулаторни органи, в списъка са добавени четири търговски дружества, регистрирани в Турция и Обединените арабски емирства, на които се приписва участието в пренасочване на стоки с възможна двойна употреба. Подобен ход илюстрира опит за прилагане на вторични санкции по модела на Министерството на финансите на САЩ, макар че японското законодателство традиционно разчита на пряко регистрирани субекти в националната си юрисдикция.

Казусът „Итуруп“ и правният статус на Курилския архипелаг

Пряк повод за въвеждането на поредните ограничения стана посещението на руския държавен глава на остров Итуруп — най-големия остров от Южнокурилската верига. Според публикация в японския всекидневник „Йомиури Шимбун“, решението за изготвяне на допълнителен санкционен списък е взето като директен институционален отговор на тази визита. Веднага след инспекцията на острова, посолството на Москва в Токио е получaло официален протест от Външно министерство, в който се изразява несъгласие с упражняването на държавен суверенитет върху територията.

Правният спор върху Итуруп, Кунашир, Шикотан и острова Хабомаи датира от края на Втората световна война и липсата на подписан мирен договор между двете държави. Според позицията на Москва, суверенитетът върху Южните Курили е преминал към СССР въз основа на Международните споразумения от Ялта и Потсдам, както и по силата на Мирния договор от Сан Франциско от 1951 г., в който Япония се отказва от претенции върху Курилските острови. Япония обаче продължава да поддържа концепцията за т.нар. „северни територии“, аргументирайки се с Трактата от Симонода от 1855 г.

Дипломатическите представители на Москва в Токио определят японския протест като неоснователен демарш, подчертавайки, че острова Итуруп е суверенна сухопътна и морска зона на Руската федерация. В речта си по време на 23-тото годишно събрание на Международния дискусионен клуб „Валдай“ руският лидер отбеляза, че Москва не е предприемала първоначални стъпки за замразяване на двустранните формати и не е налагала санкции върху японски икономически субекти. Въпреки това отправените призиви за запазване на икономическите, екологичните и научните контакти не доведоха до промяна в курса на японското външнополитическо ведомство.