Пак сме рамо до рамо с „братска Германия“ и пак ще дух*ме супата

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вкараха ни и ние влязохме. Без дебат, без памет, без елементарен инстинкт за самосъхранение. Поредният „съюз“, в който се включваме с ентусиазма на човек, който вече е гледал края на филма, но упорито настоява да го изгледа отново. Историята показва едно и също. Влизаме последни, ръкопляскаме най силно, а когато всичко започне да се разпада, плащаме сметката първи.

Пак сме рамо до рамо с „братска Германия“ и пак ще духаме супата. Това не е злорадство, а проста аритметика. Всеки път, когато големите започнат да се спасяват поединично, малките остават с обещанията и празните декларации. После идват инфлацията, обедняването и вечният въпрос как стана така.

Затова, ако ме питате, запазете си някакви левове. Нищо чудно към средата на лятото пак да ви потрябват. Не защото сте паникьори, а защото реалността обикновено идва по бързо от официалните уверения, че всичко е под контрол.

Едно нещо със сигурност не може да ни се отрече. Никога не се учим от историята. Целият народ, барабар с хората, които ни управляват. Повтаряме едни и същи грешки и после се чудим защо резултатът е същият. Не стига напрежението с Русия, не стигат сложните отношения с Китай, а сега се оказахме и в политически конфликт със САЩ. Защо. Защото нямаме собствена позиция, а копираме чужди.

Вместо национално отговорно поведение, каквото демонстрират държави, които поне се опитват да защитят интереса си, ние изпълняваме. Без въпроси. Без резерви. Слушаме брюкселски чиновници, френски политически авантюристи и още няколко лидери, които първо съсипаха собствените си държави, а после решиха, че изходът е още конфликти и още война. Не от идеализъм, а защото икономическата сметка вече не излиза.

Това е истината, колкото и да не е удобна. А ако някой местен „факт чекър“ е на друго мнение, може да се обади където сметне за нужно. Или просто да си направи една сериозна умствена равносметка. Второто е по полезно.