През последните седмици социалните мрежи бяха заляти от постове с внушения като „Какво крият властите от нас?“ и „Времето изтича“.

Повод за паниката станаха новите насоки на Европейската комисия, препоръчващи на гражданите да разполагат със запаси за първите 72 часа при извънредна ситуация.

Концепцията за т.нар. „комплект за оцеляване“ накара мнозина да се запитат дали светът не е на прага на мащабен конфликт или природно бедствие.

Публикации в платформи като X и Threads посочват държави като САЩ, Япония, Великобритания, Латвия, Литва и Естония, твърдейки, че техните правителства са отправили координиран призив към населението за спешна подготовка.

Това бързо породи теории на конспирацията за скрити опасности, за които обществото уж не е информирано.

Милиони гледания и проверка на фактите

Разследване на латвийското издание Delfi обаче опровергава твърденията за внезапна и тайна мобилизация. Повечето от цитираните препоръки всъщност са в сила от години и представляват част от стандартните национални планове за гражданска защита.

Масовият интерес в мрежата започва да нараства през октомври. Показателен е примерът с акаунта Whale News Daily в X, чиято публикация по темата събра над 5,3 милиона показвания. Тя представя списък с препоръчителните периоди за запасяване в различни държави и спекулира със скритите намерения на управляващите.

Допълнително напрежение внесоха и съобщения за планове на Пентагона американските военни бази да могат да функционират автономно до три месеца.

Анализът на Delfi показва, че част от профилите, разпространяващи подобна паника, са профили с криптотематика, които редовно публикуват сензационно и тревожно съдържание с цел привличане на внимание.

Какво всъщност предвижда стратегията на Брюксел

На 3 ноември Европейската комисия официално представи нови препоръки за повишаване на гражданската готовност при кризи по време на Европейския форум за гражданска защита.

Еврокомисарят по въпросите на равенството, готовността и управлението при кризи Хаджа Лабиб очерта мерките, целящи изграждането на по-устойчиво общество.

Основните стълбове на европейската стратегия включват:

• 72-часова автономия: Препоръчва се домакинствата да имат основни запаси и раница с вещи от първа необходимост, за да се справят самостоятелно през първите три денонощия, докато спасителните служби мобилизират ресурс.
• Обучение от ранна възраст: Интегриране на базови знания за реакция при бедствия в детските градини и началните училища чрез адаптирани програми, без да се насажда излишен страх.
• Подкрепа за хора с увреждания: Осигуряване на достъпност до всички планове за евакуация и активно включване на уязвимите групи в планирането.
• Навременно предупреждение: Подобряване на комуникацията с обществеността преди, по време и след кризисни събития.

Насоките нямат задължителен характер, а служат за основа на цялостната Стратегия за готовност на ЕС. Като част от инициативата Комисията предложи 23 октомври да бъде обявен за ежегоден Европейски ден на готовността, като първото му честване е предвидено за 2027 г.

„Когато ни сполети бедствие, първите часове могат да решат всичко. Всеки европеец трябва да знае как да реагира, как да защити близките си и как да помогне на околните. Подготовката започва от нашите домове, училища и общности“, заяви комисар Хаджа Лабиб.

„Предоставяме на хората практически инструменти за справяне с кризи, като паралелно укрепваме ключовите системи, на които те разчитат при извънредни ситуации“.

През последните месеци препоръките към гражданите да разполагат с ресурси за оцеляване в рамките на поне 72 часа предизвикаха широк отзвук. Макар Европейската комисия наскоро да обърна специално внимание на темата, подобни мерки не са новост.

Още през пролетта на 2025 г. Европейската комисия представи Стратегията за готовност на Съюза.

Документът очертава насоки за действие при широк спектър от потенциални заплахи — от военни конфликти и природни бедствия до пандемии, мащабни кибератаки и сривове в критичната инфраструктура.

Националните мерки в Европа и по света

Редица държави предприеха конкретни стъпки в тази посока много преди последните европейски насоки:

• Естония и Финландия: През 2024 г. естонските власти разпространиха актуализирано ръководство за реакция при бедствия, а Хелзинки обнови официалните си препоръки.
• Швеция: Издадена бе нова версия на популярната брошура с инструкции за поведение на населението в случай на криза или война. Белгия: В началото на октомври представи нов практически наръчник за гражданска защита.
• Великобритания: Стартира кампанията „Be Ready“, насочена към изграждане на домашни запаси от вода, трайни храни и стоки от първа необходимост при евентуални сривове в електропреносната мрежа, водоснабдяването или комуникациите.
• Япония: Засили превантивните мерки срещу природни катаклизми, включително чрез създаването на нова Национална агенция за управление на бедствията.Има ли реален повод за тревога?

Проучване на медийната мрежа Delfi разкрива, че лавинообразното и почти едновременно разпространение на тези съвети в социалните мрежи създава фалшиво усещане за непосредствена заплаха.

В действителност става въпрос за планирани дългосрочни политики за устойчивост, разработвани в продължение на години.

Указанията за подготовка на кризисни комплекти не са знак за неизбежна война или глобална катастрофа. Те са част от усилията на институциите да повишат обществената устойчивост при всякакви непредвидени извънредни събития, пише TheToc.

Материалът Пакет за оцеляване за 72 часа: Защо Европа говори за готовност при кризи и какво разпали конспирациите е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари