Палестина – последният народ, който отказва да бъде изгнаник
Гледам кадрите с изселените палестинци, които се завръщат по това, което е останало от домовете им. Газа ще бъде необитаема през следващите 15 години и не е ясно какъв живот ще имат тези хора. Но те си искат земята, на която са раждани предците им. Не искат да бъдат изгнаници в Европа и по света. Това е нещо, което буди страхопочитание и заслужава огромно уважение.
Тук е моментът да кажа, че абсолютно не разбирам позициите на консерваторите християни, които взеха страната на Израел в този конфликт. Палестинците са едни от малкото арабски общности, които нямат никакъв апетит към емигрантския живот, които не искат да разхождат бурки из Европа (ползвам речника на консерваторите), не искат да живеят в европейски гета, искат си своето, земята, на която са раждани десетки поколения палестинци (докато бабите и дядовците на израелтяните са се раждали в Европа). И тук всеки консерватор трябваше да стане и да каже: евала на такива араби, да си седят там, да не ни пречат тук! А вместо това всичкото консерватор-християнин се оказа произраелски настроен. На страната на Израел, който искаше да изсели тези палестинци из съседните арабски държави, а оттам всеки може да си направи ясно сметката как вълната щеше да бъде изпусната към Европа. И не последно място, тези т.нар консерватори с ярки християнски позиции пропуснаха да забележат колко настойчиво Израел бомбардираше християнски храмове и древни християнски паметници на територията на Газа последните две години.
Пиша всичко това, защото като един да кажем средно интелигентен човек очаквам хората да бъдат последователни във възгледите си. Когато държиш на християнството, не можеш да бъдеш на страната на Израел, който бомбардира християнски храмове. Когато не искаш арабски емигранти в Европа, не можеш да бъдеш на страната на Израел, който предизвиква арабски бежански вълни. It’s simple as that.
Юлия Ал-Хаким
Post Comment