Памела Андерсън използва своите втори шансове с впечатляващ успех, за да се преобрази от иконата на „Спасители на плажа“ в актриса от артхаус киното. Кулминацията на тази трансформация е нов, противоречив филм.

Ето какво казва тя пред немския Vogue за новия си филм „Подрязване на розовия храст“ (Rosebush Pruning). В него тя играе майка, която тайно е изоставила повърхностното си семейство.

„Исках да направя филма най-вече заради Карим. Обожавам филмите му, обожавам актьорския състав и сценария. Той е много странен – а аз харесвам този тип мрачни приказки. Когато четеш приказки, те всъщност често са доста зловещи. А днес има нещо като… щях да кажа пандемия от богати хора и богати деца, но не е пандемия. Но ето ги всички тези заможни семейства и техните деца, и съществува този странен, токсичен, кръвосмесителен свят. Разбира се, не с конкретните мащаби от филма, но в наше време има един вид замърсяване на хората. И имам чувството, че на това може да се погледне само през изкуството.“

„В наше време има един вид замърсяване на хората. И имам чувството, че на това може да се погледне само през изкуството.“

„Мисля, че изкуството е нещо като борец за свобода в света. Добре е нещата да се разбъркват и да се разглеждат от различни гледни точки.“

„Осъзнах, че всичко, което съм преживяла, е имало причина. Да снимаш филм е по-добре от терапия!“

На въпрос на изданието дали е открила нещо в ролята, с което можете да се свърже, Пам отговаря: „Потапяш се дълбоко в образа и мислиш каква музика би слушал, какво изкуство би гледал, дори за неговата сексуалност. Изграждаш персонаж от нулата, като използваш всичко, което ти се е случило в живота, като отправна точка. Собствените си травми. Забавно е да изследваш тези различни начини на мислене или съществуване. Обичам да казвам, че става дума за превръщането на болката в живота ти в градина. Един вид наторяваш градината си. Когато през последните години отново започнах да работя, осъзнах, че всичко, което съм преживяла, е имало причина. Помислих си: „Добре, сега разбирам защо трябваше да премина през определени неща като дете, защо трябваше да премина през определени неща в кариерата си – за да мога да ги вложа в това, което правя днес“. Знам, че звучи малко клиширано, но всъщност ми помогна да осмисля по-добре много преживявания, с които съм се борила. Да снимаш филм е по-добре от терапия, знаете ли?“

Въпрос: Даваме ли на хората достатъчно възможности за ново начало?

Памела: „Човек трябва да се бори за това. Не всеки получава втори шанс и затова не приемам нищо за даденост. Но трябва също така да разпознаеш възможността и да се възползваш от нея. Много е лесно да бъдеш повлечен обратно към старите навици, затова трябва да се бориш. Не е лесно, но всички ние носим част от отговорността. Не става въпрос само за имиджа ти, а и за това как ти самият храниш чудовището. Имам чувството, че и аз съм го правила. Сега съм на етап, в който си мисля: просто искам да продължа напред.“

Въпрос: Когато приключите работа по филм като този, какво правите, за да се откъснете от този свят?

Пам: „О, това е трудно. Отнема време. Почти като след тежка раздяла. Чувстваш се напълно дезориентиран. Но знам, че с всеки изминал ден става малко по-добре. Трябва да позволиш на чувствата си да излязат и да преминеш през тях – а това просто изисква време“.

Този текст е част от майския брой на VOGUE за 2026 г., който ще бъде наличен в търговската мрежа от събота, 25 април. 

Материалът Памела Андерсън: Невинаги получаваш втори шанс. Трябва да се бориш за него! е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари