Някой веднага ще възрази, че подобно сравнение е нелепо. Но дали наистина е така? Нека разгледаме какви са характеристиките на една секта и на една демократична партия и да преценим къде се позиционират ПП–ДБ.

Основата на една секта може да бъде религиозна, но може да бъде и идеологическа – група, която претендира, че е носител на единствената истина.

Политическата партия, от своя страна, обикновено възниква „отдолу нагоре“, има ясно формулирана идеология и цели, които се стреми да реализира чрез участие в обществения и политическия живот.

ПП–ДБ нямат ясно очертана идеология. Твърденията за „леви политики за десни цели“ звучат по-скоро като удобни формулировки, отколкото като последователна политическа философия. Публичното им позициониране често се изгражда върху противопоставяне – анти-комунизъм, анти-Борисов, анти-руски позиции. Това ги доближава повече до модел на секта, която се самоопределя чрез отрицание и противопоставяне, отколкото чрез политическа програма.

Що се отнася до структурата – сектите обикновено имат силно централизирано управление, в което лидерът заема доминираща позиция.

В демократичната партия решенията се вземат чрез представителни органи, има вътрешна конкуренция, а лидерите се сменят периодично след реално състезание.

В ПП–ДБ управлението изглежда силно концентрирано, а решенията се вземат от тесен кръг хора. Кандидатите за лидер рядко са повече от един, а изборът често става с много висок процент подкрепа. Нерядко новият лидер е предварително посочен или подкрепен от предишния. Подобни механизми по-скоро са характерни за секта, отколкото класически демократичен вътрешнопартиен модел.

Сектата се възприема като единствен носител на истината. Подобна реторика – че „ние сме правилната страна на историята“ – често присъства и в публичните изяви на ПП–ДБ.

При сектите контролът върху членовете е силен, а различното мнение не се толерира.

В демократичните партии съществува право на вътрешна критика и дори вътрешна опозиция. Доколкото в ПП-ДБ различно мнение не се допуска приликата им е повече със секта.

По отношение на финансирането – при сектите то обикновено е непрозрачно, докато партиите в демократични системи подлежат на законова регулация и отчетност. При ПП–ДБ по време на кампании има винаги сериозно разминаване между официално декларираните и предполагаемите реални разходи.

В крайна сметка партия ли са ПП–ДБ в класическия демократичен смисъл, или секта?

Даниел Божилов