Перла — резиденцията, която Ванга избра, а Мултигруп закопа

На брега на Черно море, между Приморско и древното светилище Бегликташ, стои сграда с характерните си бели сводове, чиято история сякаш събира в едно две различни Българии – тази преди 1989 г. и тази след нея. Построена за Тодор Живков, резиденция „Перла“ по-късно е придобита от империята на „Мултигруп“, наследена от Дарина Павлова, оставена да се руши в продължение на четвърт век и накрая продадена за 10,7 милиона евро на бизнесмен с планове да превърне мястото във ВИП лечебна зона. Междувременно за нея се носят какви ли не легенди, првз годините има опити за мащабни инвестиции и дори интерес от богати индийци. А белите сводове, дали името и облика на комплекса, остават да напомнят за времето, когато „Перла“ е била един от най-затворените летни почивни домове на комунистическия елит.

Историята започва с една легенда – или с факт, в зависимост от това доколко човек вярва в мистиката. Когато комисията, натоварена да намери подходящо място за лятна правителствена резиденция, обикаля българското Черноморие, стига до къмпинг „Стомополу“. Там вниманието й привличат белите сводове на ресторант „Перла“. Именно те по-късно се превръщат в един от най-разпознаваемите архитектурни елементи на новата резиденция.

Към тази история обаче има и по-необичайно предание. Според легендата мястото е избрано по съвет на баба Ванга заради неговата „силна положителна енергия“ и близостта до светилището Бегликташ. Посредник в тази история е Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков, която споменава пред баща си за магичното място. Дали самият Живков е вярвал в мистичните качества на района, или просто е харесал комбинацията от море, гора и уединение, не е ясно. Но мястото е избрано и става любимото морско кътче на първия ни партиен и държавен ръководител.

Строителството продължава близо две години, а резиденцията е официално открита през 1978 г. Тя е изградена в средата на 70-те години на мястото на ресторант „Перла“ към тогавашния огромен къмпинг „Стомополу“. След влизането й в експлоатация плажът около нея става напълно недостъпен за обикновените хора. Пътят им към красивия къмпинг е пресечен от бариера, а милиционери пазят зорко да не може и пиле да прехвръкне.

Архитектурата е характерна за представителните правителствени обекти от епохата – модерна и функционална, но същевременно създадена така, че да осигурява максимално уединение на своите гости.

Резиденцията разполага с огромен президентски апартамент, който заема целия втори и част от мансардния етаж. Покривът й е стъклен, а тъй като при поставянето му трудоваците го чупят се налага да бъде поръчан и монтиран нов. Пред сградата е изградено и брегоукрепително съоръжение – буна, предназначена за акостиране на лодки и катери. Пристанът обаче впоследствие става причина за затлачването на залива, а мястото пред резиденцията днес е познато като плаж „Перла“.

В комплекса има още басейн с морска вода, СПА зона и всички удобства, които би могъл да очаква един високопоставен летовник от онова време.
Обзавеждането е съобразено с вкуса на Тодор Живков – скромно по днешните европейски стандарти, но впечатляващо луксозно за България през 70-те и 80-те години.

Самият комплекс не е замислен като огромна представителна резиденция, в която да се събират стотици гости. Той е по-скоро личен летен дом за тесен кръг от приближени хора. Капацитетът е за около 15–20 души, а камерната архитектура допълнително подчертава усещането, че това е по-скоро луксозна вила, отколкото официален държавен комплекс.

Именно тук, в резиденция „Перла“, според публикувани сведения се случва и нещо символично за края на епохата. През лятото на 1989 г., само няколко месеца преди падането на Тодор Живков, пред тесен кръг от „отговорни“ другари е сведена информация за предстоящите промени в страната. Последното лято на социализма минава край морето, зад оградата на резиденцията, далеч от погледите на обикновените хора. Мястото, което според легендата е било избрано заради положителната си енергия, се оказва и едно от местата, където елитът на режима посреща последните си месеци.

След 10 ноември 1989 г. обаче всичко се променя. „Перла“ затваря врати и започват години на неяснота около бъдещето й. Както много други имоти, свързани с някогашния държавен елит, резиденцията постепенно се оказва във вихъра на приватизацията.
Туроператорската фирма на „Мултигруп“ – „Балкантурист“, печели за 14,620 млн. лева търга за 57 процента от „Интертравълсървиз“. Сред най-интересните активи на дружеството е именно бившата правителствена резиденция „Перла“. Лично Илия Павлов пристига в Агенцията за приватизация, за да наблюдава наддаването.

За известно време резиденцията получава нов живот. След придобиването й тя работи като петзвезден хотел и за кратък период белите сводове отново се превръщат в декор на лукс, но вече не за партийния елит, а за платежоспособни туристи и гости.
Този период обаче не продължава дълго. След убийството на Илия Павлов през 2003 г. империята му започва да се разпада, а заедно с нея започват да потъват в забрава и редица от придобитите имоти. „Перла“ отново затваря врати. Основната наследничка Дарина Павлова започва да крои различни планове за бъдещето на комплекса.

В един момент се появява информация, че резиденцията е обявена за продажба за впечатляващите 38 милиона евро. Интерес проявяват и богати индийски инвеститори, които виждат в западналия комплекс възможност за изграждането на свръхлуксозно ваканционно селище. Плановете им обаче се сблъскват с нещо, което не може да бъде преодоляно само с пари – екологичните ограничения.
„Перла“ попада в границите на две защитени зони от мрежата „Натура 2000“, а околната дъбова гора също е защитена. Това сериозно ограничава възможностите за мащабно строителство и постепенно отказва както индийските кандидати, така и следващите потенциални инвеститори.
Така започва най-дългият период от историята на „Перла“ – четвърт век на разруха.

Двадесет и пет години резиденцията остава затворена и оградена с телена ограда. Сградата постепенно се руши, а природата започва да си връща пространството около нея. Белите сводове, които някога са впечатлили комисията и са дали архитектурния облик на цялата резиденция, бавно губят някогашния си блясък. Плажът пред нея обаче продължава да носи името „Перла“.

Сред хората, проявили интерес към имота още в по-ранен етап, е и Николай Банев. Той участва в първоначалния търг, но впоследствие определя исканата от наследниците цена като „безумна“ и се оттегля. Междувременно собствеността върху дружествата, свързани с комплекса, става все по-заплетена. Част от акциите са притежание на регистрираното във Вирджиния „Зайтгайст венчърс“ ООД, управлявано от Боряна Попова, близка до Илия Павлов. Бъдещето на „Перла“ остава неясно, а сградата продължава да се руши.

Докато години наред резиденцията стои като застинал спомен от две различни епохи, през 2026 г. идва нов обрат.
Лятната резиденция на Тодор Живков вече има нов собственик. Бизнесменът Нено Михалев придобива „Перла“ за 10 700 000 евро. Сделката обхваща самия комплекс и прилежащите около 130 декара земя.
Новият собственик има намерение да възстанови част от някогашния облик на комплекса. Сред плановете са емблематичният басейн с морска вода, СПА зоната и други пространства, насочени към висок клас туризъм.

Според кмета на Приморско бъдещето на „Перла“ е свързано и с превръщането й в лечебна зона.
Така историята на „Перла“ прави почти невероятен пълен кръг. Мястото, което според легендата Ванга посочила заради силната му положителна енергия, е превърнато в резиденция на Тодор Живков, преживява последното лято на социализма, попада в империята на „Мултигруп“, наследено е от Дарина Павлова, стои 25 години в разруха, привлича индийски инвеститори, които се отказват заради ограниченията на „Натура 2000“, и накрая е продадено за 10,7 милиона евро.

А белите сводове все още са там. След Тодор Живков, Илия Павлов, Дарина Павлова и четвърт век забрава „Перла“ получава шанс за нов живот. Ако плановете се осъществят, някогашната резиденция ще има още една роля – този път не като затворен летен дом на властта, а като място за туризъм и лечение.