Пернишкият Чикатило

Кървавият кошмар от Перник: Съдбата на един непълнолетен убиец две десетилетия по-късно

На 10 октомври 2004 година едно от най-жестоките и зловещи престъпления в съвременната криминална история на България се разиграва зад стените на тиха жилищна кооперация в Перник. Тогава 16-годишният Кристиян Петров примамва своя съученик и приятел, 17-годишния Кристин, в апартамента на баба си. Двамата тийнейджъри учат заедно в Професионалната гимназия по икономика и до този момент нищо в поведението им не подсказва за зреещата трагедия. След кратък скандал, породен от дребни парични търкания и момчешка завист, Кристиян хваща брадва и нанася серия от смъртоносни удари в главата на своя нищо неподозиращ приятел. Следва хладнокръвен и методичен кошмар, който по-късно шокира дори най-опитните следователи в държавата. Непълнолетният убиец прекарва часове в разчленяване на тялото на жертвата си, като скрива торса и част от останките в чували, които заравя в гориста местност над местния стадион „Металург“. Други органи и части от тялото той укрива във фризера на семейното жилище. Когато полицията го задържа няколко дни по-късно, Кристиян прави пълни самопризнания и сам завежда разследващите до импровизираните гробове.Поради факта, че към момента на извършване на бруталното убийство Кристиян Петров е непълнолетен, българското законодателство категорично изключва възможността за налагане на доживотен затвор. През 2005 година Пернишкият окръжен съд му налага максималната възможна за неговата възраст присъда от 11 години лишаване от свобода.

Петров изтърпява по-голямата част от наказанието си при строг режим в затвора в град Бобов дол, но заради примерно поведение и участие в трудови дейности през 2012 година е преместен в затворническото общежитие от открит тип в село Самораново, където режимът е значително по-лек. На 9 март 2015 година, около година преди окончателното изтичане на официалния му срок, Кристиян Петров е освободен предсрочно от Софийския градски съд с мотив за демонстрирано превъзпитание зад решетките.Излизането на свободния пазар на труда и сред обществото на един от най-прочутите убийци в страната веднага предизвиква вълна от сериозно напрежение и подновява дебатите за справедливостта на наказанията у нас. Непосредствено след освобождаването си през 2015 година Кристиян шокира съседите си, като се нанася да живее обратно в същия онзи апартамент в Перник, където е извършил разчленяването на своя съученик. Престоят му в родния град обаче се оказва кратък и изпълнен с пълна социална изолация. Той живее като отшелник, почти не напуска пределите на жилището и умишлено избягва погледите на съгражданите си, които никога не забравят миналото му. Поради невъзможността да се интегрира отново и под натиска на общественото неприемане, Кристиян Петров окончателно напуска Перник и пределите на България. Според данни на криминални репортери и близки до семейството му, днес той е променил изцяло самоличността си и живее в Западна Европа, където работи и води напълно анонимен живот далеч от публичното пространство. Въпреки че е изплатил присъдената на почерненото семейство кръвнина от 24 000 лева, Кристиян никога не е потърсил майката на убития Кристин, за да изрази лично разкаяние за отнетия човешки живот.