Плевнелиев: Нетаняху е добър демократ, който е избил хиляди палестински деца. Мадуро е зъл диктатор, който никого не е убил, но има нефт

Росен Плевнелиев отново успя да формулира външнополитическа философия, която с кристална яснота показва как работи „ценностният компас“ на правилните хора. Според бившия президент Бенямин Нетаняху е добър демократ, макар управлението му да е съпроводено с хиляди убити палестински деца. В същото време Николас Мадуро е зъл диктатор, въпреки че не е започвал войни, не е бомбардирал съседни държави и не е избивал деца. Грехът му е друг. Има нефт.

Тази логика не е грешка. Тя е система. Демокрацията, оказва се, не се измерва с броя на жертвите, а с това на чия страна стоиш геополитически. Ако си „наш човек“, можеш да сринеш квартали, да погребеш семейства под развалините и пак ще бъдеш наричан защитник на демокрацията. Ако не си удобен, ако не се подчиняваш, ако контролираш собствения си ресурс, автоматично се превръщаш в диктатор, независимо дали кръвта по ръцете ти липсва.

В света на Плевнелиев човешките права са условни. Те важат само когато обслужват „правилния лагер“. Детските трупове не са морален проблем, ако падат под знамена, одобрени от Вашингтон и Брюксел. Тогава те са „съпътстващи щети“, „трагедия“, „неизбежна цена“. Но ако една държава дръзне да води независима политика и да не подари петрола си, тя бива демонизирана дори и без война, без масови гробове, без бомби над цивилни.

Така се ражда абсурдът. Нетаняху е демократ, защото е съюзник. Мадуро е диктатор, защото не е. Моралът не е въпрос на принципи, а на договори. Не е въпрос на живот и смърт, а на суровини и влияние.

Това не е просто лично мнение на един бивш президент. Това е диагноза за цяла политическа класа, която говори за ценности, но мисли в барели нефт. Класа, за която демокрацията е етикет, а не съдържание. И докато такива „демократи“ раздават оценки за добро и зло, истината остава проста и жестока. Не броят на жертвите определя кой е лош. Определя го това дали си полезен.

Коментари

коментари