По черните зъби ги познаваха откъде са

Една особеност на бургазлии, родени до средата на 50-те години на миналия век, по която ги разпознаваха навсякъде в България, бяха черните зъби.
До 1973–1974 г., когато Бургас беше водоснабден от язовир „Камчия“, градът живееше при тежък воден режим. Водата се пускаше само за няколко часа и хората пълнеха всякакви съдове, за да изкарат дългите периоди „на сухо“. Доколкото си спомням, водата идваше основно от извора на Минералните бани. Беше твърда, богата на различни минерали и най-вече на флуор или негови съединения. При продължителната ? употреба зъбите първо потъмняваха, придобиваха кафеникав оттенък, а след това се появяваше и характерният черен налеп.
Гледаш – хубава жена или красиво момиче, а като се усмихне – зъбите черни.
Така бургазлии се познаваха из цялата страна.
Преди водата от „Камчия“ да стигне до града, почти никой нямаше баня в дома си. Имаше няколко обществени градски бани, които също работеха при режим заради недостига на вода. Обикновено хората ходеха там в края на седмицата. Един ден беше мъжка, друг ден – женска смяна.
Нашата квартална баня се намираше на една малка уличка между улиците „Републиканска“ и „Славянска“. Душове нямаше. Сядаше се пред крановете за топла и студена вода, пълнеше се един тас – вече не помня дали беше пластмасов или меден – и с него човек се поливаше. Имаше и теляци.

Като студент в София в края на 70-те години пътувахме с теснолинейката към Банско, откъдето щяхме да тръгнем на поход в Пирин. В купето се оказа млад мъж със същия черен налеп по зъбите. Разприказвахме се и се оказа, че не е бургазлия, а е от разложкото село Баня. Там водата била същата като тази на Минералните бани край Бургас.
Когато в града потече меката вода от язовир „Камчия“, постепенно изчезнаха и черните налепи по зъбите на старите бургазлии.
А с тях сякаш си отиде и една от онези странни особености на стария Бургас, по които неговите хора можеха да бъдат разпознати отдалеч.

Автор: Стефан Златаров

Чрез „Стария Бургас“