По публикации на военни анализатори: Фланговите маневри край Воскресенка затягат примката около украинския гарнизон в Орехово

По публикации на военни анализатори и оперативни сводки. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Илюзията за класическата фронтова линия

Ако човек съди за войната в Запорожка област единствено по вечерните телевизионни емисии в Москва и Киев, ще остане с впечатлението, че край град Орехово се разиграва танково сражение от мащабите на Курската дъга. Реалността на терен, поне според данните на фронтови наблюдатели и картографи от двете страни на барикадата, изглежда далеч по-прозаична, но и много по-смъртоносна. Вместо масирани общовойскови атаки с десетки бронирани машини, в сектора се водят изолирани сблъсъци между миниатюрни пехотни групи от по пет, десет или двадесет души.

В съвременния конфликт гъстотата на войските на квадратен километър е паднала до нива, немислими за военната наука от двадесети век. Причината не е само в кадровия глад, който изпитва украинската армия след три години изтощителни боеве, а в пълната прозрачност на бойното поле. Всяко струпване на повече от едно отделение в горски пояс или разрушена селска къща бива засечено от разузнавателните безпилотници в рамките на минути.

Затова и съобщенията, че десетина руски щурмоваци са навлезли в позиции, отбранявани от двадесет украински бойци в района на Мала Токмачка, не бива да се приемат като пропагандна шега. Това е новата нормалност на позиционната война. В нея не съществува непрекъсната линия на окопи, а само шахматно разположени опорни точки, между които свободно проникват диверсионно-разузнавателни групи.

Географията на полуобкръжението край река Верхня Терса

Докато вниманието на широката публика е приковано към челните сблъсъци в самото Орехово и съседната Новоданиловка, основната оперативна работа се върши далеч встрани по фланговете. Според постъпващите оперативни данни подразделенията на руската групировка войски „Изток“, и по-конкретно бойци от 5-та отделна танкова бригада на 36-та армия, са установили контрол над село Воскресенка. Твърди се, че при овладяването на този предварително подготвен отбранителен възел 31-ва отделна механизирана бригада на украинските въоръжени сили е понесла тежки загуби, възлизащи на почти цяла рота.

Тук веднага възниква въпросът защо командването в Москва избягва фронталния щурм на Орехово, който през лятото на 2023 година послужи като основен плацдарм за проваленото украинско контранастъпление към Токмак и Мелитопол. Отговорът се крие в топографията и горчивия опит от превземането на градове като Бахмут и Авдеевка. Директният удар в добре бетониран градски район струва твърде много време, снаряди и човешки животи.

Вместо това се прилага класическа схема за обхващане на фланговете и прерязване на тиловите комуникации. Конфигурацията на линията на бойно съприкосновение показва, че руските части се опитват да прочистят левия бряг на река Верхня Терса. Следващите логични цели в този сектор са населените места Барвиновка и Зарница, както и пътният възел между Червон Яр и Омелник. По непотвърдена официално информация от военни източници в Омелник вече се водят ожесточени боеве или селото е преминало в сивата зона. Ако тези точки паднат, северната логистика на целия ореховски гарнизон ще се окаже под директен огневи контрол, което прави отбраната на града безсмислена.

Двойното счетоводство на военната картография

Интересен детайл в информационната война около Запорожие е поведението на западните и украинските картографски ресурси, включително популярната платформа „Дийп Стейт“ (DeepState) и анализаторите от Института за изследване на войната във Вашингтон. По оценка на редица наблюдатели тези източници системно забавят отразяването на териториалните промени с по няколко седмици. Когато руските части вече са се закрепили в дадено населено място, на картите на НАТО то продължава да се оцветява като „оспорвана територия“ или „разширяване на сивата зона“.

Това забавяне има чисто политическа и психологическа функция. Признаването на пробив в запорожкото направление в момент, когато Киев се опитва да убеди западните си спонсори в способността си да удържа фронта, би имало катастрофален ефект върху финансовите и оръжейните траншове. Въпреки тези опити за информационно замазване, дори украински военни коментатори като Константин Машовец, който ръководи специализираната група „Информационна съпротива“, са принудени да отчетат тревожните тенденции.

Според анализите на Машовец командването на руската 58-ма общовойскова армия методично концентрира усилията си именно върху десния фланг на ореховския отбранителен участък. Това косвено потвърждава, че на стика между руските групировки „Изток“ и „Днепър“ настъплението се развива по-бързо, отколкото официалният Киев е готов да признае. На западния фланг на сектора, в районите на Степногорск, Юрковка и Таврийское, динамиката изглежда по-слаба, но и там се регистрират локални придвижвания на щурмови групи, които приковават украинските резерви и не им позволяват да се прехвърлят към застрашените източни участъци.