По родните телевизии само часът е верен. Останало са лъжи и пропаганда
Старият саркастичен израз, че по телевизията единствено часът е верен, отново звучи актуално на фона на растящото недоверие към медиите.
Прогнозата за времето поне честно носи в себе си известна несигурност. Може да вали, може и да не завали. При новините обаче зрителят често получава не само фактите, а предварително подредена интерпретация на случилото се.
Една и съща политическа реч може да бъде представена като исторически успех в една медия и като пълен провал в друга. Един протест може да се превърне или в „глас на народа“, или в акция на малка група недоволни в зависимост от редакционната линия.
Проблемът започва там, където границата между новина и коментар изчезва.
Тогава зрителят не получава информация, от която сам да направи извод, а готов разказ с предварително определени герои и виновници.
Именно затова обществото все по-често търси информация от множество места, социални мрежи, чужди медии и независими източници. Парадоксът е, че огромното количество информация не води автоматично до повече яснота.
Напротив. Понякога води до още по-голямо объркване.
Когато хората започнат да вярват, че всяка новина може да бъде редактирана според нечий интерес, най-ценният капитал на журналистиката, доверието, постепенно се губи.
И тогава остава старият виц: часът може би е верен, времето вероятно, а за останалото зрителят трябва сам да преценява.
Post Comment