По времето на соца учехме и работехме по Коледа, а най-големият празник беше нова година. Посрещахме я с дядо Мраз и Снежанка

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

А имаше години, когато нямаше Коледа … Е, не съвсем, но поне не официално. Църквата си отбелязваше празника по канона, но това оставаше някак си тихо и приглушено, само за най-ревностните вярващи. А поради ред причини тогава да си религиозен не беше никак модерно. Затова и Коледа не беше официален празник, не се и празнуваше, за нея напомняха само кукерите и коледарите от фолклорните ансамбли по телевизията. Обикновено народът я свързваше повече с коленето на домашното прасе, отколкото с раждането на Божия син, но пък от бабите си знаеше, че на Бъдни вечер се яде постно и някои семейства спазваха този обичай. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията на всички бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. Затова всички я очаквахме с трепет, а по този повод по магазините пускаха такива неща, каквито през цялата година после нямаше и да помиришем. Сред тях бяха и култовите банани. Тогава нямаше Нова година без банани и портокали, но човек можеше да си купи не повече от 2 кг от свещения плод, за да има за всички! Пускаха и други неща – овче сирене, луканка, даже кока кола, които се разграбваха секунди. Пазаруването започваше още в началото на декември. Най-напред трябваше да се осигурят пържолите и „Искра“-та, защото точно те свършваха в момента, в който пък пускаха бананите и портокалите. Накрая хлебозаводът спираше работа и беше абсурд да се намери някъде и една филия хляб. Така че около 28-29 декември по улиците можеха да се срещнат хора с торби с по 7-8 хляба.

Дни преди настъпването на Нова година украсявахме и новогодишната елха. Украсената елха заемаше централно място в новогодишното тържество. Тя бе от истинска ела, чийто аромат ухаеше навсякъде в дома ни. Такива бяха и играчките за нея – истински. Стъклени, чупливи и много красиви. А вместо витлеемска звезда имаше петолъчна. Hямaшe eлe?тpoнни ?итaйc?и лaмпич?и, a пиpoтexни?aтa ce cъcтoeшe oт бeнгaлc?и oгън и ?oнфeти. Най-очакваното пък за всички деца събитие беше разопаковането на новогодишните подаръци. Тях ги носеше Дядо Мраз и неговата красива помощничка Снежанка. Оставяха ни ги на 31-ви декември преди полунощ под елхата и всеки очакваше да получи най-хубавия новогодишен подарък. Да, в онези времена не го наричахме Дядо Коледа, а Дядо Мраз. Той не идваше от Лапландия, а от Русия и не нахълтваше през комина тайно по нощите, за да търси чаша мляко с джинджифилови бисквитки. Нито през входната врата на апартамента с веселяшкото „Хоу-хоу-хоу“!

Навсякъде в предприятия и ведомства имаше новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздаваше подаръците, купени тайно от родителите преди това. В кулминационния момент всяко хлапе трябваше да се отчете пред щедрите гости на сцената със стихче или песничка, възпяващи красотата на родината, за да получи своя дар. Опакован в най-обикновена картонена кутия и много често увит в амбалажна хартия, нашарена тук-там с по някоя щампа на флорални или сюрреалистични мотиви. Това се намираше по магазините, това се ползваше за декорация. Мечтата на момиченцата тогава беше да получат руска кукла с височината на едногодишно бебе. Като я положиш да легне, да си затваря клепачите. Като я разклатиш, да казва „Мама“. Като я поведеш за лявата ръчичка, да реди стъпки с крачета. Ако по онова време някой си бе позволил да пусне акащи и пикащи екземпляри, щеше да му бъде посветена цяла страница заклеймяващ материал на страниците на „Жената днес“ и още една в „Работническо дело“. Матрьошките и неваляшките бяха по-недолюбвани – много малко неща можеха да правят. За момченцата пък особено желан дар беше пластмасовата „Татра“. Камионче за чудо и приказ, в чиято каросерия по-малките можеше да седнат и да се возят. Ако се намери кой да ги тегли отпред. Същински лукс бяха и конструкторите с истински болтчета и гайки от метална сплав – бяха скъпи и най-често си позволяваха да ги купуват само училищата за колективно ползване в кръжоци или час по трудово обучение. В някои къщи ключетата и отвертките от тези комплекти още се пазят – здрави и читави, защото с тях могат да се правят някои дребни домашни ремонти.

На тържествата в детски градини и училища пък имаше маскарад. Децата получаваха от Дядо Мраз в училище прозрачни торбички с лакомства – портокал, шоколад, шоколадова вафла, бонбони „Снежинки“. По училищните дискотеки тийнейджърите си връзваха гирлянди по косите или ги увиваха около вратовете си. Звучеше любимата музика на „АББА“ и „Бони М“. Децата, израснали в малките градчета и села, със сигурност пазят дълбоко в себе си милия спомен от читалищните тържества – единственото забавление за Нова година. Обикновено те се провеждаха на 28-29 декември, за да може самият голям ден да бъде отпразнуван подобаващо в „семейството като основна клетка на социалистическото общество“.

На Нова година обикновено канехме гости или бяхме на гости. Тя се посрещаше семейно, с роднини, с приятели. Е, ходеше се и по ресторанти с новогодишни куверти, но хората предпочитаха повече домашния уют, а и нямаше толкова заведения като днес. Атмосферата беше изключително празнична. За доброто ни настроение се грижеше Българската телевизия със своите страхотни и незабравими новогодишни предавания. Децата се радваха на легендарното предаване „Милион и едно желания“, а празничните програми на Хачо Бояджиев бяха цял спектакъл. Гвоздеят в новогодишната нощ беше поздравлението от първия в държавата Тодор Живков. Точно преди полунощ, минути преди настъпването на Новата година, на синия екран се появяваше бай Тошо, който с очила големи като лупи четеше дежурното слово с постиженията през изминалата годината и ни честитеше новата. Удареше ли часовникът 12 започваше Дунавското хоро, с което ознаменувахме настъпването на Новата година. Лееше се шампанско, искреше бенгалски огън и всеки търсеше късмета си в новогодишната баница. А всички съседи излизахме по балконите и се поздравявахме за Новата година.

Празнуването на Нова година се въртеше главно около трапезата, а по магазините пускаха дефицитни стоки да разбере народът, че е празник и да е щастлив.