Победата на Путин и „историческият позор“ на Тръмп. Световните медии въздъхнаха с облекчение: „Нова Ялта“ не се случи. Но тревогата остана.
По публикации в Ройтерс, Файненшъл таймс, Гардиън, Лос Анджелис Таймс, Таймс, Глоуб енд Мейл, Индипендънт, Би Би Си, Ен Би Си и Ер Еф И. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Архитектурата на недоверието и краят на илюзиите за „Ялта 2.0“
Сравненията между китайския мегаполис Шънджън и кримския дворец Ливадия от февруари 1945 г. се оказаха най-бързо опроверганата теза в международната преса. Докато американският президент Доналд Тръмп определи тристранната среща с китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин като събитие, което е „повече от Ялта“ — формулировка, цитирана от агенция Ройтерс — реалното съдържание на подписания документ показва липса на какъвто и да е механизъм за преразпределяне на сфери на влияние.
Историческата справка прави паралела практически несъстоятелен. На Ялтенската конференция между 4 и 11 февруари 1945 г. Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин разполагат с милионни армии, настъпващи директно към Берлин от изток и запад, и фиксират конкретни окупационни зони в Германия, репарационни схеми, параметри за следвоенна Полша и процедурата за гласуване в бъдещия Съвет за сигурност на ООН. В Шънджън, както отбелязва дипломатическият редактор на вестник „Гардиън“ Патрик Уинтур, няма нито предварителен дипломатически маратон, нито подготвени междудържавни ратификационни текстове — има комюнике, което съшива четири разнородни теми без срокове и санкционни клаузи.
По оценка на изданието „Файненшъл таймс“, публикувана още преди началото на разговорите, краткият формат и отсъствието на работни групи на равнище външни министри и експерти по сигурността предварително изключват сключването на мащабни сделки. Официален Пекин описа форума като събитие от „фундаментално значение“ за глобалния мир и стабилност, но западните анализатори в преобладаващата си част го разчитат като демонстрация на статут. Трите държави с най-големи военни и икономически тежести показаха, че могат да разговарят директно, заобикаляйки многостранните формати на Г-7, Г-20 и институциите на Европейския съюз — но без да са способни да преодолеят собствените си противоречия по нито един активен военен конфликт.
Кореспондентът на британския „Таймс“ Ричард Спенсър поставя въпроса директно: след като Вашингтон, Пекин и Москва не успяват да съгласуват конкретни стъпки за Украйна и Иран, на какво основание биха могли да разпределят останалата част от света? Според Спенсър развитието на тези две кризи доказва, че по-малките държави могат да устояват на натиска на големите сили. Тук обаче фактологията изисква уточнение — устойчивостта на Киев не е автономно явление, а функция от непрекъснатите финансови траншове, разузнавателни данни и оръжейни доставки от Европейския съюз и предходната администрация във Вашингтон, докато Техеран действа в условията на десетилетна санкционна изолация и разчита на асиметрична регионална мрежа.
Атаката срещу Хага и пренаписването на правилата в ООН
Най-конкретният юридически и политически сигнал в Декларацията от Шънджън не засяга фронтовите линии в Източна Европа, а международното правосъдие. Трите постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН записаха в общия документ, че принципът на държавното съгласие и зачитането на имунитета на висшите длъжностни лица са от „първостепенно значение“, като предупредиха Международния наказателен съд (МНС) и „подобни органи“ да не „злоупотребяват с юрисдикцията си“.
Зад сухата дипломатическа формулировка стои съвпадение на конкретни правни и политически интереси. Нито една от трите държави не е страна по Римския статут от 1998 г., с който е учреден съдът в Хага. Съединените щати подписаха документа при администрацията на Бил Клинтън, но през 2002 г. президентът Джордж Буш-младши официално оттегли подписа, а Конгресът прие Закона за защита на американските военнослужещи, позволяващ дори силови мерки за освобождаване на американски граждани, задържани от МНС. Русия подписа статута през 2000 г., но така и не го ратифицира и през ноември 2016 г. прекрати участието си в него с президентски указ, след като прокуратурата на съда квалифицира събитията в Крим като въоръжен конфликт. Китай гласува против създаването на съда още на конференцията в Рим през 1998 г. с аргумента, че юрисдикцията му накърнява държавния суверенитет.
Канадският вестник „Глоуб енд Мейл“ отбелязва парадокса, че три държави извън юрисдикцията на МНС обединяват усилия, за да делегитимират неговите действия. Причините обаче са непосредствени. Администрацията на Тръмп вече наложи персонални санкции и визови ограничения срещу прокурори и служители на съда в Хага заради разследванията на предполагаеми военни престъпления на израелски представители в Ивицата Газа, а самият американски президент публично нарече институцията „парий сред глобалните организации“, излязъл извън контрол. За Владимир Путин клаузата има пряко лично измерение — през март 2023 г. МНС издаде заповед за неговия арест във връзка с депортирането на деца от украински територии, което формално ограничава пътуванията му в над 120 държави, ратифицирали Римския статут.
Както посочва академичното издание „Дъ Конвърсейшън“ (The Conversation), акцентирането върху „принципа на държавното съгласие“ и имунитета на държавните ръководители представлява взаимна дипломатическа застраховка. Вашингтон, Пекин и Москва на практика декларират, че лидерите на големите сили и техните съюзници не подлежат на наднационално наказателно преследване.
По-внимателно, но в същата посока, декларацията третира и Организацията на обединените нации. Трите държави изразиха готовност за реформа на ООН, така че тя да „реагира по-ефективно на глобалните предизвикателства“. Тръмп от години атакува световната организация за бюрократична тромавост, непропорционално американско финансиране и политическа пристрастност на агенции като Съвета по правата на човека и ЮНЕСКО. Си Дзинпин и Владимир Путин от своя страна използват термина „демократизиране на международните отношения“, за да настояват за ограничаване на западното влияние в глобалните финансови и политически институции. В текста от Шънджън обаче липсва какъвто и да е отговор на ключовия въпрос: дали реформата предвижда разширяване на Съвета за сигурност с нови постоянни членове без право на вето, или превръщането му в затворен директорат на сегашните ядрени сили.
Източник: pogled.info



Post Comment