Зарежда се...

Руският генерал Андрей Гурулев твърди за тайни договорки между САЩ и Русия в Анкъридж за Украйна

Руският генерал Андрей Гурулев твърди за тайни договорки между САЩ и Русия в Анкъридж за Украйна

Руският генерал Андрей Гурулев твърди за тайни договорки между САЩ и Русия в Анкъридж за Украйна

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации в чужди медии и аналитични предавания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Анкъридж без протокол: какво стои зад твърденията за приключили преговори

Твърдението, че всички спорни въпроси около войната в Украйна вече са решени между Москва и Вашингтон, звучи категорично в ефира на руските телевизионни студиа, но увисва във въздуха при първия сблъсък с дипломатическата фактология. По думите на депутата от Държавната дума и генерал-лейтенант от запаса Андрей Гурулев принципните договорки са били постигнати още по време на закрити контакти в Анкъридж, щата Аляска. Няма публикуван меморандум. Липсва потвърждение от Държавния департамент на САЩ, от Съвета за национална сигурност в Белия дом или от канцеларията на украинския президент в Киев.

Изборът на Анкъридж като географска точка в този разказ не е случаен — Аляска традиционно служи като логистичен и символичен мост между руския Далечен изток и северноамериканския континент, на еднакво разстояние от центровете на власт и далеч от европейските столици. Подобни периферни локации (Рейкявик през 1986 г., Малта през 1989 г. или Хелзинки през 2018 г.) често се използват за сондажи без тежък протокол. Само че в дипломатическата практика има огромна разлика между „размяна на параметри“ и „решени въпроси“.

Самият Гурулев вкарва вътрешно противоречие в собствената си теза — признава, че руската страна е направила отстъпки, отказва да назове какви са те („времето ще покаже“) и веднага добавя, че има „непоклатими неща“, които другата страна отказва да спазва. Ако едната страна отказва да приеме фундаменталните условия на другата, сделка просто не съществува. Подобна реторика обслужва специфична вътрешнополитическа цел в Русия: да подготви обществото и военните среди за евентуални компромиси по линията на съприкосновение, като предварително прехвърли вината за всеки провал върху външен фактор — „глобалистите“ в Западна Европа и ръководството в Киев.

Деветдесет минути в Шънджън и сянката на Техеран и Ялта

Срещата на върха в китайския технологичен център Шънджън, коментирана от Владимир Путин и Андрей Гурулев, поставя друг остър въпрос — за съотношението между реалния дипломатически капацитет на подобен формат и историческите аналогии, с които той бива натоварван. По данни, цитирани в руския анализ, разговорите са продължили точно час и половина. Когато от деветдесет минути се извади времето за последователен или симултанен превод между три делегации и задължителните встъпителни реплики, чистото време за съдържателен разговор се свива до около тридесет и пет минути.

За тридесет и пет минути не може да се договорят нито демаркационна линия от хиляда километра, нито режим за контрол на въоръженията, нито механизми за отмяна на хиляди секторни санкции. Самият Гурулев усеща тази несъразмерност и коригира публицистичния ентусиазъм, сравнявайки Шънджън не с Ялтенската конференция от февруари 1945 г., а с Техеранската среща от ноември 1943 г. Разликата между двете исторически събития е съществена, макар и в двата случая мащабът да е несравним с днешния блиц-формат.

В Техеран (28 ноември – 1 декември 1943 г.) Сталин, Рузвелт и Чърчил прекарват четири дни в присъствието на началниците на генералните щабове, за да координират откриването на Втория фронт в Нормандия (операция „Овърлорд“) и лятното настъпление на Червената армия в Беларус (операция „Багратион“). В Ялта (4 – 11 февруари 1945 г.) преговорите продължават осем дни, но зад тях стоят месеци чернова работа на Европейската консултативна комисия в Лондон, подготвила точните координати на окупационните зони в Германия и Берлин.

Когато Владимир Путин пита „Какво беше толкова лошото на Ялта?“, той формулира класическата теза на политическия реализъм: великите сили не измислят реалностите на масата за преговори, а само юридически оформят положението, до което са стигнали армиите им на бойното поле. В руския прочит Ялта е образец за стабилност, защото фиксира зони на отговорност и създава системата на ООН с право на вето за постоянните членове на Съвета за сигурност. В Централна и Източна Европа обаче същата тази Ялта се възприема по диаметрално противоположен начин — като символ на подялба на суверенни държави без тяхно участие, довела до десетилетия принудителна сателитна зависимост. Именно този исторически рефлекс във Варшава, Вилнюс, Букурещ и Киев прави всяка препратка към „нова Ялта“ токсична и блокира автоматичното приемане на евентуални двустранни или тристранни договорки.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com