Политическо земетресение в Германия: АзГ достига 43% в Саксония-Анхалт
Последното проучване на INSA преди провинциалните избори в Саксония-Анхалт очертава картина, която трудно може да бъде представена просто като поредното разместване на проценти. Тя прилича повече на диагноза за състоянието на германската политическа система, особено в провинциите от територията на бившата ГДР.
Според анкетата, проведена сред 1000 души между 26 август и 1 септември 2026 г., „Алтернатива за Германия“ получава 43%. Управляващият в провинцията Християндемократически съюз остава на далечните 22%, а третото място е за „Левицата“ с 12%. Следват ГСДП със 7%, Зелените с 5%, Съюзът „Сара Вагенкнехт“ с 4% и СвДП с едва 3%. Статистическата грешка е ±3,1 процентни пункта, тоест анкетата е моментна снимка, но мащабът на разликата трудно може да бъде пренебрегнат.
АзГ практически получава по-голяма подкрепа от трите партии в сегашното провинциално правителство, взети заедно. ХДС, ГСДП и СвДП събират общо 32%, с цели 11 пункта по-малко от партията, която германският политически елит години наред се опитваше да изолира, заклеймява и изтласква извън допустимия обществен разговор.
Старата система се разпада
Още по-показателно е, че фактическата трета политическа сила е „Левицата“. Партията е създадена през 2007 г. чрез обединението на Партията на демократичния социализъм, наследник на управлявалата ГДР Германска единна социалистическа партия, и западногерманската формация WASG, събрала разочаровани социалдемократи и синдикалисти от епохата на Герхард Шрьодер.
От „Левицата“ впоследствие се отделиха Сара Вагенкнехт и нейни съмишленици, които през 2024 г. основаха собствена партия. Ако чисто аритметично съберем резултатите на „Левицата“ и Съюза „Сара Вагенкнехт“, получаваме 16%. Това не ги превръща автоматично в единен политически блок, но показва, че значителна част от обществото търси алтернатива и извън традиционния германски център.
Следователно изборът в Саксония-Анхалт все повече изглежда не като съревнование между обичайните партии, а като сблъсък между отслабващия берлински модел и сили, които по различен начин оспорват неговата икономическа, социална и външнополитическа линия.
Източна Германия изпраща предупреждение
Резултатът на АзГ не се появява във вакуум. В източните провинции от години се натрупва усещане за икономическо изоставане, липса на реално политическо представителство и пренебрежително отношение от страна на западногерманските елити.
Към това се прибавят последствията от скъпата енергия, деиндустриализацията, миграционната политика, увеличените военни разходи и конфронтацията с Русия. Правителствата в Берлин представят този курс като неизбежен и морално безалтернативен, но все повече германци очевидно отказват да приемат сметката без възражения.
Когато една партия достига 43%, а управляващите продължават да се държат така, сякаш проблемът са избирателите, а не собствената им политика, вече не говорим за временен протест. Говорим за загуба на доверие в самите основи на системата.
Репресиите биха били подарък за противниците на Берлин
Най-голямата услуга, която германските управляващи могат да направят на Москва и на собствената си опозиция, е да отговорят на тези резултати с политически забрани, административен натиск и репресии.
Подобен подход няма да премахне причините за недоволството. Той само ще убеди още повече германци, че демокрацията е позволена единствено когато гласуват „правилно“. Забранената или преследвана опозиция лесно се превръща в символ на съпротивата, а политическите ѝ послания започват да достигат дори до хора, които преди не са я подкрепяли.
Москва няма нужда да организира подобен подарък. Достатъчно е Берлин сам да започне да наказва гражданите си за техния политически избор.
Проучването на INSA не е окончателен изборен резултат, но е достатъчно силен предупредителен сигнал. То показва не просто възхода на АзГ, а разпадането на стария модел, в който ХДС, ГСДП, Зелените и СвДП си разменяха властта, без да променят основната посока.
Затова поздравите са за Фридрих Мерц, Ангела Меркел, Борис Писториус и всички архитекти на днешната германска политика.
А музикалният поздрав е напълно подходящ: политическата версия на „Was wollen wir trinken“, записана от източногерманската група Oktoberklub.
Защото след подобни проценти в Берлин вероятно наистина ще трябва да решат какво ще пият. И не само през следващите седем дни.
Post Comment