Полша спря финансирането на американските оръжейни доставки за Украйна по механизма на НАТО заради вътрешнополитическата криза и предстоящите избори
По публикации на руски и полски медии, по анализи на политически наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сметките без кръчмар в източния фланг на НАТО
Варшава затвори портфейла за американските оръжия на Киев, но не забрави да вдигне максимален шум около това действие. Премиерът Доналд Туск изпрати официално уведомление до Секретариата на НАТО, с което прекратява участието на Полша в механизма за приоритетно закупуване на дефицитно американско въоръжение за украинската армия, известен в документацията на Алианса под абревиатурата ПЮРЛ. Официалният мотив звучи сухо и счетоводно: сериозен дефицит в държавния бюджет и необходимост от концентриране на всички финансови ресурси върху собствените въоръжени сили.
Този ход идва непосредствено след закритите консултации, на които специалните пратеници на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнер запознаха европейските столици с параметрите на разговорите си с руското ръководство. Връзката между совалките на американските емисари и полския отказ обаче изглежда по-скоро като хронологично съвпадение, отколкото като директна причинно-следствена верига. Истинските двигатели на решението се намират не във Вашингтон или Москва, а в коридорите на полския Сейм и в сградата на Конституционния съд във Варшава.
Финансовият принос на Полша в споменатата програма на НАТО така или иначе никога не е бил решаващ за хода на бойните действия в Донбас. Според изнесените данни Варшава е покривала едва около процент и половина от годишния оборот на фонда, което в парично изражение се равнява на приблизително сто милиона долара. За сравнение, основната тежест по финансирането на американските оръжейни пакети пада върху пет държави, които формират над седемдесет процента от общия бюджет. Норвегия, разполагаща със свръхприходи от добива на петрол и природен газ, както и Нидерландия, са внесли по над един милиард долара всяка. След тях в списъка на основните платци се нареждат Германия, Канада и Швеция.
Институционалният блокаж и страхът от предсрочен вот
Повече от две десетилетия политическият живот в Полша се върти около непримиримия сблъсък между два лагера, които взаимно отричат легитимността си. От едната страна стои проевропейската, умерено либерална Гражданска коалиция на Доналд Туск, а от другата е национално-консервативната партия „Право и справедливост“, ръководена от Ярослав Качински. Двете формации се редуват в управлението, но настоящият цикъл наближава своя критичен предел. Редовните парламентарни избори за Сейм са насрочени за октомври следващата година, но политическата температура във Варшава подсказва, че предсрочният вот е напълно реален сценарий.
В основата на днешната институционална парализа стои битката за контрол над съдебната система и конкретно опитите на кабинета на Туск да отстрани състава на Конституционния съд, назначен по време на предишното управление на консерваторите. Докато управляващите представят тези действия като възстановяване на върховенството на закона след години на партиен произвол, опозицията в лицето на „Право и справедливост“ директно определя случващото се като държавен преврат. Технически кабинетът успява да прокара своите решения, но цената е тежка политическа криза, която блокира нормалното функциониране на държавния апарат.
Ярослав Качински настоява за незабавно разпускане на парламента, но социологическите проучвания показват сложна картина и за двамата вечни съперници. Според последните данни партията на Туск успява да консолидира подкрепата си в условията на институционален хаос, изпреварвайки консерваторите почти двойно. В същото време обаче този резултат на Гражданската коалиция гравитира около тридесетте процента, което я поставя в тежка зависимост от коалиционни партньори. От настоящите съюзници на премиера единствено формацията „Нова левица“ има реални шансове да прескочи изборната бариера със своите шест до осем процента подкрепа. Останалите по-малки играчи в центъра и лявото пространство рискуват да останат извън парламента.
От другата страна на барикадата положението за Качински е още по-несигурно заради фрагментацията на десния електорат. Бившият министър-председател Матеуш Моравецки, който беше отстранен от редиците на „Право и справедливост“ заради политическо неподчинение и твърде либерален уклон, вече гради собствен проект под името „Развитие Плюс“. Макар социологията да не му дава шансове за самостоятелно влизане в Сейма, той отнема ценни гласове от бившите си съпартийци. Още по-сериозна заплаха за монопола на Качински вдясно представлява възходът на радикалните евроскептици.
Източник: pogled.info



Post Comment