Срещата в Шънджън между Путин, Си Дзинпин и Тръмп оставя Европейския съюз без място на масата за преговори, твърди руски коментар
По публикации на РИА Новости и коментари в европейската преса. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Архитектурата на изключването: Защо в Шънджън няма четвърти стол
Дипломатическият протокол в китайския технологичен център Шънджън предвижда разпределение на местата само за три държави: Съединените американски щати, Китайската народна република и Руската федерация. Според публикация на руската информационна агенция РИА Новости, с автор Виктория Никифорова, предстоящите утре разговори между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин бележат окончателното изтласкване на Европейския съюз от решаването на глобалните въпроси. В материала се твърди, че европейските институции са загубили своята субектност и не са получили покана, тъй като не разполагат с реален военен, ресурсен или политически капацитет да гарантират изпълнението на каквито и да било мащабни договорености.
Подобна оценка, макар и формулирана от съвсем различна идеологическа позиция, намира отражение и в западната публицистика. Британският вестник „Гардиън“, цитиран в руския анализ, припомня старата дипломатическа максима, че онзи, който не седи на масата за преговори, рискува да се окаже в менюто. Това съвпадение в констатациите на иначе враждебни една към друга медийни среди показва реалния мащаб на институционалната криза в Брюксел. Докато в Лондон и Париж се фокусират върху историческите аналогии с конференцията в Ялта от 1945 година, където мястото на Великобритания е било заето от Уинстън Чърчил, реалността през ноември 2026 година е подчинена на съвсем различна икономическа и военна тежест. Европейските държави вече не контролират нито световните морски пътища, нито критичните вериги за доставки на суровини и полупроводници.
Изборът на самия град Шънджън за домакин на тази среща не е случаен протоколен детайл. В края на седемдесетте години на миналия век това беше малко рибарско селище в провинция Гуандун, граничещо с тогавашната британска колония Хонконг. Днес същият този град е витрината на китайската технологична автономност, седалище на корпорации като „Хуауей“ (Huawei) и център за разработка на системи с изкуствен интелект и телекомуникационно оборудване от шесто поколение. Провеждането на тристранния форум именно там, а не в Женева, Виена или Брюксел, символизира преместването на геоикономическия център на тежестта от Атлантическия към Тихоокеанския регион. Старият континент остава в периферията на тези процеси, превърнат в пасивен наблюдател на сделки, които ще определят цената на енергията и условията на търговия за десетилетия напред.
Ядреният вакуум и края на договорите от Студената война
Една от централните теми, които руската публикация извежда като наложителни за разговорите в Шънджън, е въпросът за стратегическата стабилност. В текста се посочва, че светът се намира в състояние на крайна несигурност поради липсата на действащи договори, ограничаващи ядрените арсенали. Тук е необходим конкретен исторически и правен контекст. Последният стълб на двустранния контрол върху въоръженията между Вашингтон и Москва, договорът Нов СТАРТ (СНВ-3), официално изтече през февруари 2026 година, след като действието му беше спряно още през 2023 година. Преди това Съединените щати се оттеглиха последователно от Договора за противоракетна отбрана (2002 година), от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (2019 година) и от Договора „Открито небе“ (2020 година).
Днес, за първи път от началото на седемдесетте години на двадесети век, между двете най-големи ядрени сили не съществуват никакви юридически обвързващи механизми за верификация, инспекции на място или обмен на телеметрична информация при изпитания на междуконтинентални балистични ракети. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че Пекин систематично отказваше да се присъедини към двустранните споразумения между САЩ и Русия, позовавайки се на значително по-малкия си ядрен арсенал. Според оценки на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) обаче, китайският ядрен потенциал нараства с бързи темпове и се очаква да достигне хиляда бойни глави до края на десетилетието. Включването на Си Дзинпин в тристранен разговор за стратегическата стабилност е опит да се намери нова формула, при която ядреното сдържане да отчита триполюсната реалност, а не остарялата схема от епохата на Съветския съюз.
Къде остават ядрените сили в Европа в тази конфигурация? Великобритания и Франция разполагат общо с около петстотин ядрени бойни глави, разположени предимно на подводници клас „Вангард“ и „Триумфан“, както и на въздушни носители. Москва отдавна настоява, че при всяко ново споразумение за съкращаване на стратегическите въоръжения съвкупният арсенал на НАТО, включително френските и британските сили, трябва да бъде отчетен. Париж и Лондон категорично отхвърлят подобна възможност, но отсъствието им от Шънджън показва, че Вашингтон може да обсъжда параметрите на европейската сигурност без прякото участие на своите съюзници.
Търговските войни, санкционният режим и логистичният срив
В коментара на РИА Новости се обръща специално внимание на икономическите последици от търговските и санкционните войни между водещите икономики. Авторът твърди, че злоупотребата с ограничителни мерки е довела до изкуствен недостиг, логистични смущения и ръст на цените, които засягат населението в целия свят. Зад тази публицистична формулировка стоят конкретни икономически процеси, започнали още по време на първия президентски мандат на Доналд Тръмп с въвеждането на мита по раздел 301 от Закона за търговията на САЩ и задълбочили се след 2022 година с безпрецедентните финансови и търговски санкции срещу Руската федерация.
Ефектът от тези мерки върху глобалната търговия е измерим. Изключването на водещи руски банки от системата за междубанкови съобщения SWIFT и замразяването на валутни резерви ускориха фрагментацията на световната финансова система. Централните банки в Азия и Близкия изток започнаха да диверсифицират активите си, увеличавайки дела на монетарното злато за сметка на американските държавни ценни книжа, и да развиват алтернативни разплащателни механизми като китайската система CIPS. В същото време западните санкции срещу руския енергиен сектор и въведеният ценови таван върху суровия петрол доведоха до пренасочване на танкерите от европейските пристанища към рафинериите в Индия и Китай, удължавайки маршрутите и оскъпявайки застраховките и навлото.
Особено тежък е ударът върху европейската индустрия, която доброволно се отказа от дългосрочните договори за доставка на тръбопроводен природен газ от Русия, преминавайки към по-скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар. Резултатът е видим в статистиката на Евростат: енергоемките отрасли в Германия, като химическата промишленост, металургията и производството на торове, бележат траен спад на производството и изнасят производствени мощности към Северна Америка и Азия. Иронията в ситуацията е, че докато Европейският съюз налагаше поредните пакети от санкции, търговският стокообмен между САЩ и Китай, както и вносът на определени стратегически суровини като обогатен уран от Русия за американските атомни електроцентрали, продължиха да функционират по прагматични изключения.
Близкоизточният възел и коридорите на суровините
В руския материал се посочва, че ключова част от глобалната логистика е застрашена от ескалацията между Съединените щати и Иран, като се изказва предположението, че Москва и Пекин биха могли да посредничат за разрешаването на тази криза. Тук залогът не е просто дипломатически престиж, а физическият контрол върху Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб. През тесния Ормузки проток, чиято плавателна част е широка едва няколко километра, преминава приблизително една пета от световното потребление на петрол и значителна част от износа на втечнен природен газ от Катар.
Всяко военно изостряне между Вашингтон и Техеран незабавно блокира или оскъпява до краен предел корабоплаването в Персийския залив и Червено море. За Китай, който е най-големият вносител на суров петрол в света и основен купувач на ирански енергоносители, затварянето на тези морски артерии би означавало тежък икономически шок. За Съединените щати скокът в цените на горивата на вътрешния пазар е политически токсичен фактор, който директно подкопава позициите на администрацията в Белия дом. Русия, от своя страна, поддържа тесни военно-технически и икономически връзки с Техеран, скрепени с договор за всеобхватно стратегическо партньорство, но същевременно има интерес от предвидимост на петролните пазари.
В този контекст Близкият изток се превръща в тема, по която интересите на трите сили в Шънджън се пресичат, макар и по различни причини. Европейският съюз, въпреки че е най-пряко засегнат от отклоняването на търговските кораби около нос Добра надежда заради кризата в Червено море, не разполага нито с военен флот от мащаба на американския Пети флот, нито с дипломатически лостове в Техеран. Брюксел отново остава в ролята на страна, която плаща сметката за удължените доставки до пристанищата в Ротердам и Хамбург, без да участва в договарянето на примирието.
Източник: pogled.info



Post Comment