Поп Кръстю или Поплуканов е предал Левски?

И какво става с двамата след Освобождението

Веднага след залавянето на Апостола се налага мнението, че героят Левски не би могъл да е заловен от турците току-така, освен ако не е предаден. На тази теза робуват и Ботев, и Вазов, и Захари Стоянов, и Димитър Страшимиров, а и брат му Антон, и Иван Унжиев, както и доста други български историци и писатели. И вече 153 години се търси отговор на въпроса: кой предаде Левски?

С течение на годините се налагат три, уж меродавни, мнения. Първото от тях е, че е предаден от поп Кръстю. То се появява в Каравеловия вестник „Независимост“ още през март 1873 г. Днес мнозина с основание допускат, че източникът е човек от рода Поплуканови, дейци на тайния комитет в Ловеч. (Виж карето)

Скоро след това заради основателни съмнения, че източникът на публикацията обвинява поп Кръстю, за да прикрие истинския предател, се появява второто: издаден е от Марин Поплуканов и Димитър Пъшков, близки негови приятели и сподвижници.

Третото наложило се мнение, а вероятно и най-правдивото, е, че Апостола не е предаден, а турците са го заловили в резултат на разкритията на Димитър Общи и останалите подсъдими по Арабаконашкия обир от 22 септември 1872 г., които твърде добре са обрисували външния му вид. В подкрепа на тази теза пък се изтъкват и грешките на БРЦК в Букурещ и Вътрешната революционна организация да опази сподвижниците на Апостола след арестите.

На 26 октомври е арестуван Димитър Общи и той издава каквото знае. После се оправдава, че го направил, за да уплаши турците и да каже каква голяма и силна организация за освобождението на България има. Арестувани са хора на комитетите в Тетевен, Гложене и Орхание. От Ловеч това са Димитър Пъшков и Марин Поплуканов. Общи е споменал, че има и един свещеник, но не му знае името, а и не познава поп Кръстю.

Така е арестуван поп Лукан Лилов, който пък е баща на Марин Поплуканов. Скоро се разбира, че не е той, и се налага арестът на другия свещеник Кръстю Никифоров. Тук загадката е, че по това време

в града има три църкви, в които служат общо 7 свещеници

Защо точно поп Кръстю, а не някой от останалите?

Някой в града го е посочил като издайник. За ареста му обаче е нужно специално съгласие на Екзархията в Цариград, защото е български свещеник. За да продължи следствието в София, Мазхар паша праща телеграма до търновския мютесариф да разпита поп Кръстю като „наш доносник“. В нея пише да му се изпрати преписката с донесения на поп Кръстю като мухбир. Днес не е известно какво донася поп Кръстю. Никой не е видял донесенията му, за да твърди, че са за дейци на комитета.

След залавянето на Левски в Къкринското ханче на 27 декември 1872 г. е организирана очна ставка между него и ловешките градски първенци, за да го разпознаят и кажат кой е той. Сред тях е и поп Кръстю. И той не казва, затова Левски е изпратен в Търново за разпознаване. Версията е, че попът скрива, че познава Левски, не толкова да запази него, колкото себе си, защото ще последват въпроси и мъчения каква обща работа са имали.

Поп Кръстю изпраща писмо до Васил Левски на 7 октомври 1872 г. Две седмици след обира в Арабаконак на турската поща. Попът е касиер на Ловешкия комитет. Той е обезпокоен от авантюрата на Димитър Общи и в писмото си предлага Левски да отиде в Ловеч, за да обсъдят какви мерки да вземат. В писмото се съобщава, че останалите комитетски членове са против той да отива в града им. Изпращането на това писмо обаче е довод срещу поп Кръстю, че извикал Левски в Ловеч, за да го предаде. Тази теза дори се допълва, че поп Кръстю написал друго писмо, в което настоявал за среща в Къкрина. Левски тръгнал и попът го издал.

Отговорът е от 12 декември 1872 г. Апостола изпраща писмо до членовете на БРЦК в България – Ловеч. В него личи разочарование от дейността на сподвижниците му от града край Осъм.

Ето какво пише той преди подписа си „В.Л-ский (Ибриямаа Анадоллу)“: В писмото ви от 1872 г, 7 октомври, с да ни дохождам скоро в града ви, защото можело да стани …. (има предвид предателство – б.а.) А председателят ви в писмото ви, по негово мнение, да дода, та да види какво трябва да се върши, защото според както ви виждал, от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произлизало от страхът ви. По това време председател е Марин Поплуканов.

По-нататък Левски обяснява, че малко преди да тръгне за Ловеч, в някоя къща били подхвърляни писма с негов подпис Ас. Дер. Кърджялъ. В тях се казвало да му занесат тефтеря в еди коя си колиба и там да го оставите, а сичко друго, каквото има, да го изгорите.

Нататък Левски пита дали тия писма всички вкупом са ги мислили и написали, или само някой и кой е той. Уточнява, че знае кой. По-нататък обаче говори и за пари. И нарежда каквито писма, пари, вестници и каквито и да са други тайни работи, да се занесат у Николчо – има предвид Никола Цвятков – Бакърджията, и той щял да мине да си ги вземе или ще прати някой. Уточнява, че отсега нататък ще ги оставя при него, а членовете на комитета от него ще ги получават. Относно парите пише:

„У председателя има принесени и от други комитети пари. По-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел уставът? На комитетски пари минутата се не знае кога ще се поиска. Тук вече у някои изследователи се налага убеждението, че поп Кръстю си присвоил председателството на комитета, защото бившият Марин Поплуканов бил арестуван. Тази версия се разширява и с факта, че скоро след обесването на Левски поп Кръстю си прави нова къща, уж с комитетските пари. В действителност Марин Поплуканов не прекарва много време в ареста и е освободен. В подтекста на писмото обаче откриваме недоволството на Левски от дейността на комитета след залавянето и издаването на това, което знае Димитър Общи.

През пролетта на 1873 година Величка Хашнова и Марин Поплуканов подхващат тезата, че Левски е предаден от поп Кръстю. И тя се понася от уста на уста. Изследователят Димитър Панчовски намира обяснение за това. Двамата попове служат в една и съща църква, но

Кръстю е с 35 години по-млад, по-образован, по-сладкодумен

И в резултат привлича повече миряни от поп Лукан. И тая лична вражда преиначава дъщерята на поп Лукан Величка, която е подета и от брат Марин. На 4 август 1873 г. Данаил Попов пише до Иван Драсов, че сестра му и майка му посетили Тетевен, Орхание, Видраре и Ловеч, срещнали се с Величка Хашнова, която им казала, че поп Кръстю е предал Левски. По този повод се появява и дописка във в. „Независимост“ от 11 август в дописка от Плевен. Тя обаче освен да повтаря, че е предател на Левски, е за това, че бил афоресан от народа и когато раздавал нафора, то никой не се спирал при него, а обръщали гръб, а ако отидел в някоя къща, то залоствали здраво вратите и се криели.

Мария Сиркова пък, съпруга на Николчо Сирков, приятел на Никола Цвятков и също деец на Ловешкия комите,т отрича, че поп Кръстю е предател. Тя свидетелства, че по време на посещението на Левски в града им той не се е срещал с него, нито пък е питал кога ще заминава за Търново. Той дори не е знаел, че Левски се намира в града им. Той пък от своя страна не е писал никакъв отговор на поп Кръстю, че е съгласен да се срещат в Къкрина.

Какво става после с поп Кръстю? През 1876 г. с покровителството на Йосиф (Лазар Йовчев, завършил в Сорбоната), който след година ще стане екзарх вместо дядо Антим, го назначава за архиерейски наместник в Орхание. През 1879 г. сп. „Славянин“ обявява подписка за събиране на пари за построяване на паметник на Левски и отново се повдига въпросът предаден ли е Левски. Поп Кръстю пише пространна статия, но тя не е публикувана. Включил я е в своя „Требник“. Там ясно обяснява, че

неговите клеветници в желанието си да минат за „велики труженици“

и да заемат по-високи държавни служби продължават да го нарочват за предател.

Той обвинява всички членове на комитета. А в своя защита казва, че ако е бил предател, то е можел да стори това по-рано, при обиколките на Левски из България, а не след Арабаконашкия обир. По-нататък припомня и за опита за покушение срещу него, при което членовете на Ловешкия комитет се опитали да го ликвидират. Към края пише, че неговите обвинители по време на Руско-турската война „тичали по плячки, по грабежи, по спекулации“, а след Освобождението използвали властта си и „трупали“ недвижими имоти, и чарди, и хергелета, и салтанати, даже и лично уважение.“

Марин Поплуканов пък след 1878 г. става окръжен управител на Ловеч. Като такъв, под предлог, че ще се строи път, издава заповед за разрушаване на къщите на най-верните сподвижници на Апостола в града.

Размишлявайки за Левски Димитър Страшимиров пише: Няма самата истина. Липсва историческата истина… Една велика истина. Търсенията обаче продължават.

Какво пише пашата

Из писмото на Мазхар паша до търновския мютесариф:

Но тъй като изпратеният свещеник не се оказа да е същото лице, за което ни бе съобщено, че се числи в бунтовническия комитет, предписа се да се изпрати поп Кръстю. Но понеже поменатите Марин и Димитър, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстю, да съобщи на Ваше Превъзходителство, устроили бунтовническо събрание в неговите лозя и кои още други лица от Ловеч са присъствали. Освен това Ваше Превъзходителство да благоволите и ни изпратите както неговите, на поп Кръстя, сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството, за да ги представим на почтените длъжностни лица, назначени със султанско ираде, по решение на министерския съвет, да вземат участие в тукашната специална комисия.

„Майки проклинат това смрадливо куче…“

Дописка във в. “Независимост” от 23 март:

Познатият вече предател и убиец на покойния Василий Левски в последнйото време е станал официален шпионин. Аз говоря за поп Кръстя Недялков (фамилията му е сгрешена, той е Никифоров – б.а.), който и до днес се счита за христиенин и който служи в черковите на божествена служба. Този ерей направи преди десетина дена и друга една гнуснава пакост, която свидетелства твърде ясно, че поп Кръстю принадлежи в числото на оние отчаянни харсъзе, които се не срещат не само между христиенете не само на восток и запад, но и между гръците. Преди три недели поп Кръстйо отишъл в Троян да купува шаеци (а нима поповете имат право да правят търговия?) и да ги препродава на търговците. А истина ли е сичкото това? Аз ви уверявам, че неговата мисия е била съвсем друга. Тоя български изрод беше испроводен от правителството да търси някакви си “комети”, т.е. да шпионира и да клевети невинните селяне. Не преминаха нито пет деня после неговото отивание в това село, а 7-8 души младежи бяха вече уловени и оковани в железа. Тие нещастни хорица са Пенчо х. Василев, брата му Димитър, Васил Бочев, поп Костовото момче и др. Тие сиромаси за затворени, а бог знае каква съдба ще да ги постигне. Аз мисла, че и тие ще да си изпатят съвсем невинно онова, щото си патиха преди една година и нашите ловчанлии Марин Л. Попов (има се предвид Марин Поплуканов – б.а.) и Димитър Н. Пъшков

Тряба да ви кажа и това, че почти сичките ловчелие (освен безгрешните чорбаджие) са настръхнали от страх и вардат се от поп Кръстя като от чумата. Много майки проклинат това смърдливо куче и молат бога за отмъщение. И така, днес стана вече твърде ясно, че поп Кръстйо вече е официялен шпионин. Ако вие да би се срещнале с тоя човек, то би трябвало да си помислите, че той е някой архимандрит или някой владика.

Лицето му блести като месечина от дървено масло, от лой и от чорбаджийско лустро; дрехите му са лъщят от коприна; в къщата му, която той направи преди малко време, са намира цял харем момчета и вдовици (измекерки), а хатът му цвили и сваля звездите. Така не могат да живеят нивладиците.