ППДБ, почтеност и „борба с корупцията“ са като магаре и класическа музика
Едно от най-любимите клишета в българската политика е мантрата за „почтеността“ и „борбата с корупцията“, произнасяна с патос от ППДБ. Звучи красиво, почти като класическа музика в концертна зала. Само че проблемът е същият, като да пуснеш Моцарт на магаре и да очакваш то да започне да дирижира симфоничен оркестър.
ППДБ обичат да говорят за морал така, както някои хора обичат да говорят за фитнес – с много ентусиазъм, но без реални резултати. Думите са големи, изреченията – дълги, а позата – строго принципна. На практика обаче, когато стане дума за реална власт, назначения, обществени поръчки и „наши хора“, класическата музика внезапно спира и започва добре познатият селски ритъм: кой на кого е човек, кой на кого дължи услуга и кой трябва да бъде „нагласен“.
„Борбата с корупцията“ в тяхно изпълнение прилича на магаре, което уверено твърди, че разбира от Бетовен, докато междувременно дъвче тръни. Отстрани изглежда комично, но след време започва да става тъжно. Защото същите тези хора, които сочат с пръст всички останали, се оказват удивително гъвкави, когато прожекторите се насочат към собствените им редици.
Почтеността, превърната в лозунг, е удобна. Тя не изисква доказателства, а само правилен тон и подходящо студио. А когато излязат неудобни въпроси, отговорът е винаги един и същ – „това е атака“, „това е компромат“, „това е старият модел“. Магарето, разбира се, продължава да настоява, че чува симфония.
В крайна сметка сравнението е повече от точно: ППДБ и „борбата с корупцията“ са като магаре и класическа музика. Може да ги сложиш в едно изречение, може дори да ги пуснеш в една стая, но хармония няма да се получи. И колкото и силно да усилиш звука, резултатът пак ще е същият – фалш, прикрит с много думи и самодоволство.
Post Comment