Си Дзинпин за вестник „Российская газета“: Преди 80 години справедливите сили по света, включително Китай и Съветският съюз, се обединиха, за да се борят срещу общ враг и победиха фашизмаа

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Си Дзинпин написа статия във вестник „Российская газета“:

„Преди 80 години справедливите сили по света, включително Китай и Съветският съюз, се обединиха, за да се борят срещу общ враг и победиха фашизма. Днес, 80 години по-късно, едностранчивостта, хегемонията и актовете на тормоз нанасят сериозни вреди, а човечеството отново се намира на кръстопът. Накъде да поемем, какво да изберем: солидарност или разединение, диалог или конфронтация, взаимна изгода или игра с нулева сума?“

Няма нужда от догадки кого визира… А честно казано, не е далеч от истината.

Той добавя, че „е важно твърдо да се защитава следвоенният международен ред“ и по-специално „създаването на Организацията на обединените нации“, което той определя като „може би най-важното решение, взето от световната общност в края на Втората световна война“.

Относно ООН той пише:

„Колкото по-сложна става международната обстановка, толкова по-важно е да се защитава и утвърждава авторитетът на ООН, да се отстоява категорично световният ред, центриран около ООН и основан на международното право, на основните норми на международните отношения, произтичащи от целите и принципите на Устава на ООН, и последователно да се насърчава изграждането на равноправен и подреден многополюсен свят, както и на универсално достъпна и приобщаваща икономическа глобализация.“

Като цяло това е продължение на една вече утвърдена тенденция: Китай се е превърнал във великата сила, която най-убедено защитава многостранните институции и международното право, докато Съединените щати стават все по-ревизионистки настроени и пренебрегват правилата.

Това е нормално при смяна на великите сили: възходът на Китай бе улеснен от настоящия световен ред, затова той естествено ще се стреми да го запази, за разлика от САЩ, които го възприемат като фактор, допринесъл за относителния им упадък.

В статията Си говори и за китайско-руските отношения, които представя като сила, противостояща на хегемонията:

„Китай и Русия са значими сили, които правят конструктивен принос към поддържането на глобалната стратегическа стабилност и усъвършенстването на глобалното управление. Светът има нужда от справедливост, а не от хегемония.“

Той уточнява, че „китайско-руските отношения […] не са насочени срещу трети страни“, а представляват „стратегическа връзка за насърчаване на многополюсността в света и изграждане на общност с общо бъдеще за човечеството“.

Си също така предупреждава, че китайско-руските отношения „не са подвластни на влиянието на трети страни“, вероятно имайки предвид разговорите за опитите на САЩ да реализират така наречения „обратен Кисинджър“.

Той пише, че „двете страни трябва съвместно да се противопоставят на всякакви опити да се посее раздор в приятелството и взаимното доверие между Китай и Русия, без да се поддават на краткосрочни интриги и опортюнистични ситуации.“ Това вероятно служи едновременно като уверение към Русия, че Китай няма намерение да се отказва от приятелството си с нея, и като предупреждение, че и Русия не бива да го прави.

Общо взето, статията на Си предлага ясен поглед към настоящото стратегическо мислене на Китай. Китай се позиционира като защитник на следвоенния международен ред срещу „хегемонистични“ сили, представяйки Съединените щати като ревизионистична сила. А САЩ все повече потвърждават тази представа чрез собственото си поведение.

Това е много по даоистки „у-вей“ (действие чрез недействие) подход: вместо директна конфронтация с американската сила, Китай използва настоящата инерция и я насочва, постигайки целите си чрез съгласуваност със съществуващите сили, а не чрез пряка съпротива. Така се постига постепенна трансформация: Китай не се нуждае от сваляне на международния ред, ако просто може да надживее американската ангажираност към него.

Искате ли и резюме на текста?